-
-
Левски изпрати един успешен сезон. Може за някои хора такъв извод да е пресилен, но специално в първенството „сините“ нямаше как да постигнат нищо повече от това второ място, на което финишираха. Да – имаше и бодряшки изцепки от страна на треньора, с който тимът започна сезона, Станислав Генчев, който на няколко пресконференции каза, че целта е титлата. А след загубата от Септември с 2:3 на „Герена“ в началото на ноември обяви, че за титла вече е абсурдно да се говори.
Наистина с думите трябва да се внимава, защото ако са непремерени човекът, който ги казва, може да олекне. Малко по-реален бе собственикът Наско Сираков, който каза че Левски ще завърши между първо и трето място. И той обаче спокойно можеше да извади първото от уравнението. И наистина няма левскар, който да мечтае тимът му да е втори. Но просто „сините“ през този сезон не показаха, че са узрели и имат сили да стигнат до титлата.
А началото беше повече от прекрасно. Левски помете Леко Сф в „Надежда“ с 6:1, макар първи да получи гол, при който нито Радослав Гидженов, нито от ВАР-буса забелязаха играта с ръка на Анте Аралица. Три от новите попълнения започнаха с голове – Александър Колев, Алдаир и Мустафа Сангаре. Във втория кръг бе пометен и Ботев Bp на „Герена“ с 4:0. Така за първи път в историята си, след два изиграни шампионати мача Левски имаше 10 отбелязани гола. Последва успех с 2:0 над Локо Пд на „Лаута“. Той дойде след хубава асистенция на Джемили към Фадига и гол на контра от Сангаре. Малиецът бе любимец на фоновете в началото на сезона с успешните си включвания от пейката и головете, след които хвърляше маската си във въздуха.
Започнаха въпроси към Генчев защо Сангаре и Колев не играят заедно. За първи път това бе изпробвано срещу Лудогорец в Разград, но не донесе успех. Там дойде и първата загуба – с 0:1 с гол в края на мача. Постепенно инерцията от силния старт свърши.
Върхът през есента бе спечеленото дерби с ЦСКА с 1:0 с гол на Кристиан Макун след корнер малко преди края на мача. Въпреки победата, точно след нея настъпи обичайният за Левски в последните няколко години есенен срив. Макар и да бе учудващ, публиката сякаш усети, че се задава.
След победата над ЦСКА, в следващия кръг срещу Берое на „Герена“ имаше само 5000 души. Валя пороен дъжд, но едва ли само той спря публиката. Левски изпусна три положения до почивката, а малко след нея след грешка на Патрик-Габриел Галчев чрез Хуанка Пинеда Берое поведе. „Сините“ сякаш блокираха след този момент и не направиха нищо до края. При контра Леандро Годой вкара втори гол и всичко приключи. Сривът продължи с 1:2 на „Тича“ срещу Черно море и шокът на сезона – 2:3 срещу Септември на „Герена“. Още по-болезнено беше, че два от головете в този мач вкара преотстъпеният от „сините“ Борислав Рупанов. Така всякакви шансове за титлата бяха погребани в началото на ноември.
След този мач Левски завърши есенния дял с 5 победи в първенството (4 от тях с 2:0 и една с 2:1) и измъчено 1:0 срещу Дунав в осминафинал за Купата. Така зимува на 4-о място с равни точки с Ботев Пд и Черно море, но със загубени преки двубои като гост срещу двата отбора. От хубавите неща, постигнати от Генчев и щаба му, трябва да се открои добрата физическа подготовка на отбора, както и ефективността при статичните положения.
Специално второто нещо продължи и при Хулио Веласкес и трябва да признаем, че е добре, че в този елемент имаше приемственост. В крайна сметка обаче играта не беше добра в края на есенния дял. Въпреки нея, Генчев можеше и да остане, но не се разбра с ръководството за селекцията. Основен, а според някои информации и единствен, приоритет на предишния треньор в тази селекция, бе Серкан Юсеин. Генчев смени мнението си за Евертон Бала, влезе и в конфликт с Джавад Ел Джемили. В крайна сметка той бе освободен, а за негов наследник ръководството се спря на Хулио Веласкес. Безспорно интелигентен човек, идващ от държава, която в световен мащаб произвежда най-добрите треньори. Визитката му също е доста солидна и реално на „Герена“ трудно биха могли да си позволят по-висока категория треньор от чужбина.
Веласкес започна отлично и убедително надигра Лудогорец в първия си мач. Победата бе минимална – с 2:1, но „сините“ държаха мача в ръцете си почти през цялото време. А шампионите намалиха от дузпа в самия край. Това беше най-силният двубой на Левски през сезона. Лошото е, че почти както и през есента при Генчев, доброто представяне продължи два мача и половина. След победата над Лудогорец, „сините“ изиграха много хубав мач и в Пазарджик където разгромиха Хебърс 4:1. Да, Хебър беше и до края си остана последен и не би трябвало такава победа да е критерий. Но пък Левски нерядко и играл по-слабо и срещу доста по-посредствени тимове. Последва едно силно полувреме срещу Спартак Вн – мач, които бе спечелен трудно с 2:0 на „Герена“.
Така се стигна до сблъсъка, който ще се помни може би още доста години наред – второто дерби с ЦСКА за сезона на 2 март. След грешка на Кристиан Димитров ЦСКА поведе в края на първата част с красив гол на Йоанис Питас. След невероятен пробив на Майкон, Джемили вкара изравнителен гол, който бе отменен още при решението на страничния съдия на терена, а ВАР след дълго гледане потвърди засадата. И тази, и другата спорна ситуация в това първо полувреме – играта с ръка на Джеймс Eтo’o в наказателното поле на ЦСКА бяха отсъдени в ущърб на Левски. В 84-ата минута Петко Панайотов направи 2:0 за „червените“ и всичко изглеждаше приключило. Левски обаче намери сили да се вдигне. Така, както неведнъж го е правил при 0:2 точно в това дерби. И въпреки всичко в петата минута на добавеното време още губеше с 2 гола. С попадения на Илиян Стефанов и на Алдаир с последния удар в мача (в 103-ата минута) успя да изравни и прати в делириум привържениците си. Макар че част от публиката на „сините“ вече си бе тръгнала и не видя и двата гола.
Същото стана и в следващия кръг срещу Славия на „Герена“, когато от 1:3 Левски стигна до 3:3. Пак с два гола в добавеното време, но с доста по-слаба игра.
До края на сезона Левски редуваше безлични представяния, като двете равенства 1:1 с Арда в Кърджали в редовния сезон и на „Герена“ в плейофите, с по-силни. Към тях можем да причислим разгрома с 3:0 над Арда в Кърджали и двете равенства с Лудогорец – 1:1 в Разград и 2:2 на „Герена“. В крайна сметка, след проблемите на Черно море и Ботев Пд и някои грешки на другия тим в Топ 4 – Арда, Левски си осигури второто място далеч преди края на първенството. На него трябва да се гледа като успех, защото с този състав „сините“ обективно погледнато нямат сили да преборят Лудогорец в дълъг шампионат, макар да не загубиха нито веднъж от трите си мача с „орлите“ през пролетта.
В крайна сметка, към днешна дата Левски е най-силният отбор след Лудогорец и заслужено стигна до подножието на върха. При правилна и добра лятна селекция през следващия сезон може да опита и да атакува върха. Предпоставките ги има. Клубът отчете 14 милиона лева чиста печалба за 2024 година. Ако дори 30% от нея се инвестира за подсилване на състава, нивото на тима може да се вдигне още. Това трябва да стане с прецизно отсяване на ненужните, като то стартира вече с Фадига. Тимът има нужда от още един нападател, освен Рупанов, тъй като Александър Колев и Мустафа Сангаре не убедиха, че имат нивото да водят атаката на Левски. Очаква се и ппеймейкър, който да умее да дава последния пас. Задават се и участия в два турнира в Европа, което ще е предпоставка да се изкарат още добри пари. А играчите да покажат какво могат и да бъдат забелязани в Европа. Добре е новите попълнения да са силни не само спортно-технически, а и като манталитет, защото в това отношение в отделни мачове през отминалия сезон „сините“ показаха притеснителни неща. Сред тях са неумението да затварят мачовете, след като поведат, както и тотално блокиране, изключване и гипсиране след получен гол.
Здравко Гюров/ „Мач Телеграф“
