
Централният защитник на ЦСКА Адриан Лапеня даде интервю за подкаста CordobaDeporte, в което говори надълго и нашироко за престоя в бившия си клуб – втородивизионния испански Кордоба, както и за трансфера и първите си месеци в България. Той разкри, че армейците са проявявали интерес към него още през ноември, но преговорите са станали по-активни през януари. „Тема Спорт“ представи част от разговора с 29-годишния бранител.
Адриан, натоварена седмица с двуразови тренировки! Как върви животът в България?
– Добре е, вече съм обратно тук. Пристигнах на 13-и и, както ти каза, преминахме медицински прегледи, физически тестове и направо започнахме с двуразовите тренировки.
Яко потене, нали? Макар че мога да ти кажа, че температурите там със сигурност не са като тук – тази седмица в Испания е средно 43 градуса…
– Не, но ще ти кажа, че днес тренирахме при 36 градуса мисля, че беше. И тук е доста горещо, не знам дали е толкова задушно, но слънцето пече здраво до осем вечерта.
Кога за първи път започнаха да те търсят от ЦСКА, кога дойдоха първите сигнали?
– Бих казал, че някъде през ноември. Тогава се заговори за евентуален интерес през зимния трансферен прозорец. Но не му обърнах особено внимание. Чак около седмица преди мача с Алмерия (б.р. – 12 януари) нещата започнаха да се засилват. Но интерес имаше от няколко месеца. Аз го пазех в тайна, защото не исках да повлияе нито на мен лично, нито на клуба, така че предпочетох да го държа дискретно.
Като говориш за ноември, имаш предвид за интерес от ЦСКА, нали?
– Да, точно така, въпреки че имаше интерес и от други отбори, но в крайна сметка най-сериозното предложение дойде от ЦСКА. Отклоних и други оферти, които също бяха доста примамливи, но макар че можеха да предложат повече финансово, те не ми предлагаха това, което ми предложиха тук в България от спортна гледна точка. И това не ме привличаше толкова, че да напусна Кордоба, както при офертата на ЦСКА.
Казваш, че през ноември си го държал дискретно, не че е било тайна, а от етична гледна точка. Кога за първи път спомена за това на Кордоба? Кога видя, че интересът е сериозен и може да е изгодно и за двете страни?
– Аз лично не казах нищо. Бях категоричен, че предпочитам нещата да се случват по определен начин – а именно, клубът, който се интересува, да се свърже директно с Кордоба. Защото в крайна сметка знаеш как е във футбола – можеш да тръгнеш с главата напред и после да пострадаш. Затова, ако наистина имат интерес, нека те се свържат с Кордоба и оттам нататък в зависимост от реакцията на клуба ми щях да говоря. Но както ти казах – около седмица-две преди мача с Алмерия се свързаха с тях, за да съобщят за интереса, и оттам започнаха разговорите.
Преди да преминеш в ЦСКА, изигра няколко мача, знаейки, че ще си тръгнеш, защото отборът имаше нужда от теб…
– Да, съобщих това решение и на треньора, и на агента ми – че ще помагам на отбора до последния ден. Знаех, че ситуацията не е лесна за клуба, защото трябваше бързо да намерят заместник. И то точно на моята позиция, което не беше лесно. Затова им казах, че ще помогна, както винаги съм го правил, въпреки че си рискувах бъдещето, защото нямах нищо подписано с ЦСКА. От България ме притискаха да не играя, но аз им обясних, че трябва да разберат ситуацията – че Кордоба има нужда от време да уреди заместник, и ако трансферът стане, ще бъде в последния момент. Говорих с треньора, не казах нищо на съотборниците си, за да не влияе на атмосферата. Опитах се да помогна, колкото мога. Знам, че в клуба го оцениха, така че от моя страна съм много доволен.
А и премина в елитно първенство и отбор, който се бореше до последно да се класира за Лигата на конференциите. Отпаднахте след дузпи, нали?
– Да, но реално това беше слаб сезон. Лоша година, още с пристигането ми казаха, че ситуацията не е лека. Това е отбор, който трябва да завършва първи, втори, в най-лошия случай трети. Да се бори за титлата всяка година. Стигнахме и до финал за купата, който загубихме. Това е голям клуб, който всяка година прави сериозна инвестиция в отбора. Но този сезон поради редица обстоятелства всичко е станало прибързано през лятото и това се отрази в резултатите. Когато пристигнах, бяхме на осмо място.
А какво е българското първенство? Ще спомена един човек от Кордоба – Пепе Мурсия. Беше треньор на Атлетико Мадрид, а после води Левски. Това беше през 2014 г., вече минаха 11 години, но тогава България изглеждаше доста различна от Испания…
– Да, доста е различно. За щастие съм в голям клуб и се стремят да се държат като европейски гранд. В това отношение нямаме проблеми. Но наистина – условията, инфраструктурата, всичко е различно. Когато играеш на някои стадиони или срещу определени отбори, изпитваш културен шок. Но имах възможност да играя и в Белгия, която е силна лига, но и там има огромни разлики между клубовете. При нас в ЦСКА нямаме никакъв проблем, но футболът е напълно различен. Контрастът в нивото между първите четири-пет отбора и останалите е огромен.
Би ли се върнал в Кордоба? Клубът запази и процент от твой бъдещ трансфер…
– Да. Мога да гарантирам, че ако се обадят в бъдеще, ще го обмисля сериозно. Чувствах се прекрасно там. Толкова много, че когато беше финалният мач за сезона на „Арканхел“ (б.р. – стадиона на Кордоба), аз имах последен двубой в България 12 или 14 часа преди това. Веднага хванах първия полет от София в два през нощта, само и само да мога да стигна навреме и да се сбогувам с моите съотборници. Защото при заминаването ми нямах тази възможност, стана много бързо. Така че представи си какви чувства имам.