
Футболният агент Лъчезар Танев говори пред Дарик и dsport след двубоя между България и Испания, завършил с успех 3:0 за иберийците.
„Не ме притеснява разликата с Испания. Мен ме притеснява, че няма разлика, а дори по-скоро държави, които с лекота сме ги побеждавали, са проблем за нас – Грузия, Швейцария да не говорим, Албания и така.
За мен не беше изненада. Едва ли за някой е изненада вчерашният резултат. Класата е огромна, разликата… То не се е стигнало от вчера и днес. Това е един цикъл от 10-15 години, в които не се работи правилно с деца и юноши и оттам не излизат за първия отбор. Няма как да стане чудо“, каза Танев.
„Ситуацията, като гледах вчера, безпомощна. Знаеш ли каква оценка аз съм направил не само за себе си, а и коментирайки със свои колеги. Ние сме единственият отбор в Европа, който го е страх да играе футбол. Ние се страхуваме от топката. Ние се страхуваме, защото нашите футболистите имат голямо желание, себераздаването, то трябва да го имаш“, добави той.
„Мога да се похваля, че на 16 години влязох в мъжкия футбол. Тренирали са ме по методология в спортното училище. Тогава се спускаше от федерацията и се правиха програми. Може да не са били идеални, но имаше програми. Ангел Шишков отговаряше за тази работа и се следваше програма. Лъчезар Димитров също“, заяви агентът.
„И по-малки, когато сме били, сме били при треньори, които обичат децата. Това е първото. Нас треньорите ни обичаха, караха ни се, напътстваха ни, но проявяваха отношение. Имаше спортни училища и излизаха футболисти. Тренираше се сериозно и се учеше сериозно. Имаше дисциплина, отговорност. Ти си задължен да си отговорен пред него“, каза още той.
„От времето на Кройф тръгна тенденцията с футбол с притежание на топка, доминиране. Вратарят играе с крака не по-лошо от защитниците. Да не кажа за един водещ клуб в България, в който вратарят не може да играе с крака. Не искам да споменавам имена. Не знам дали въобще го виждат това и топката се рита напред“, добави Танев.
„Ние изпитваме страх, не искаме да надиграваме противника. Във вътрешното първенство се опитват да го правят – Левски, Лудогорец, ЦСКА, като махнем последните 30 метра, където изпадаха в безизходица, при Томаш доминираха. Клубното е едно, в националния отбор играят българи, които не са подготвени. Не са виновни, нямат тези сръчности, които ги имат в Испания от 10-12 годишни.“
„Има и по-бедни квартали в Барселона. Ламин със сигурност е ритал по улиците. Все още има такива места. Има квартали като Райо Валекано, където децата ритат по улиците. Нещата са по-професионални. Скаути на Барселона и Еспаньол обикалят от 6-7 годишни наблюдават децата и правят кастинг. Най-добрите ги прибират на тази възраст. Няма случайни неща. Започват да ги тренират, има методология. До 15 години в Барселона не наблягат много на физиката, за да наблягат повече на динамиката и боравеното с топката. След това и за сила. Как един не ми звънна от един клуб, директор и да пита дали може да уредя, да види, да запише. Те са всезнайковци, как да стане. Едно време идваха. Борето (Даниел Боримиров бел.ред) идваше навремето, Лудогорец изпращаха хората тук и Ивайло Петев, и Георги Дерменджиев. От 6-7 години как никой не звънна.
„За Мъри мога да ви кажа. Преди да поеме Левски изкара 2 седмици в Барселона и гледаше на всички нива. Защо? Защото си обича професията. Бяха го изпратили Наско и Батков. Той ходеше на мачовете на сина ми в 18-а дивизия. Той се интересува от футбол, живее с футбол. В България повечето философстват. Тия школи в България са направени да правят пари. Водещите клубове в Първа и Втора лига трябва да погледнат как да правят футболисти. Най-лесното е да купиш от чужбина, ако имаш пари. Приносът на един собствен футболист, разликата, като го продадеш, е огромна“, добави той.