Турнето на националите до Екватора приключи, а те се завърнаха от Индонезия с купа. След 10:2 над Coломоновите острови и 1:0 над Индонезия, нашите спечелиха своята група в сериите на ФИФА. Вероятно дебатите около това колко престижни са тези победи и колко голяма е ползата от тях още дълго време няма да затихнат. Нито пък ще има и еднозначен отговор на тези въпроси. Тълкуването на фактите винаги е било разнопосочно, но пък самите факти са нещо безспорно. А от турнето в Индонезия, някои факти ще останат завинаги в историята. Един от тях е, че за първи път през 21-и век и общо едва за втори в историята вкарахме 10 гола в един мач. Преди Соломоновите острови, които разгромихме с 10:2, двуцифрено число попадения бяхме вкарвали само на Гана – 10:0 през 1968 година, пак на неутрален терен, но в Мексико.
А успехът срещу Индонезия преди два дни ще остане в историята не само със спечелената купа, а и с това, че бе победа номер 300 на националния отбор. В тази цифра включваме всички победи над „А“ и „Б“ национални отбори, включително и тези на Олимпийския ни отбор до 1985 година. В някои статистики Олимпийският отбор е воден отделно, но това разделение важи само за страни, в които има професионален футбол. А в България формално до 1985 година такъв няма. Едва оттогава играчите в страната започват да подписват професионални договори. До 1985-а професия футболист няма, а играчите са се водели на други места на работа. От това следва, че и успехите на националния отбор на Олимпиадата в Мексико през 1968-а, когато достигаме до финала, също да се запишат на сметката на националния отбор. Това е потвърдено и в издания на Българския футболен съюз.
И така след всички тези задължителни уточнения победата в Джакарта е точно под номер 300.
Националният отбор е трябвало да чака 6 години след основаването си, за да стигне до първия си триумф. Той идва на 12 октомври 1930 и е с 5:3. С толкова надделяваме над Румъния, а арена на събитието е игрище „Славия“ в столицата. Първият и последният гол за нашите са дело на Никола Стайков, а освен него за победата над северните ни съседи се разписват още Велчо Стоянов, Асен Пешев и Васил Василев.
Най-много са победите ни над Кипър, Люксембург и Турция — по 14. Най-успешни сме срещу Острова на Афродита и Великото Херцогство, защото срещу тези два опонента успехите са постигнати от по-малко мачове – едва по 17. Следват Гърция и Румъния с по 13.
Най-дългата победна серия на националния отбор е от 5 последователни успеха. До толкова сме стигали на два пъти, за последно през 2007-а. Тогава спечелихме последователно срещу Румъния с 1:0 като домакини, Словения с 2:0 като гост в европейски квалификации. А след това и в контроли с 1:0 над Северна Ирландия, 2:1 над Финландия и 2:1 над Босна.
А рекордната ни серия без победа включва 16 мача. Това са първите 16 между 1924 и 1930 година, като лошата поредица свършва със споменатия успех над Румъния с 5:3.
След триумфа над Индонезия, победите с 1:0 вече са най-много — 56 на брой. По 55 пъти сме побеждавали с 2:0 и 2:1. Общо 23 са резултатите, с които „лъвовете“ имат поне по един спечелен мач.
Най-некомфортно се чувстваме срещу Англия. От 12 мача срещу този съперник нямаме нито една победа, като равносметката дотук е 4 ремита и 8 поражения, при голова разлика 2-26. Другият най-неудобен съперник за нас е Бразилия – 8 загуби от 8 мача, при голова разлика 2-19. Следват Шотландия и Украйна, като и срещу двете страни нямаме нито една победа от 6 мача, а срещу всяка от тях имаме по 3 ремита и 3 поражения./ „Мач Телеграф“
