Основният акционер в Локомотив Пловдив Христо Крушарски през седмицата се завърна в управлението на клуба след близо 11 месеца. В Подкаст Марица Крушарски обяви идеите си за бъдещето развитие на черно-белите.
– Преди месец отношенията ви с партньорите в Локомотив ескалираха. На какъв етап са сега?
– Нещата вървят в положинелна посока. Аз съм колективен играч и нещата вървят към колективния спорт.
– Макар и не в прякото управление на клуба, вие сте наблюдавали какво се случва на Лаута. Доволен ли сте от политиката в зимния трансферен прозорец?
– Не мога да коментирам действия,когато не съм бил в играта. Мога да ви кажа обаче, че нищо невъзможно няма и в българския футбол всичко е възможно. Не можем да виним никой. Нещата ще тръгнат в посоката, в която трябва да тръгнат. В това може да бъдете сигурни.
– Ако се върнем назад във времето, когато поехте Локомотив, гледахте ли на това като бизнес проект? Това търпеше ли промени във времето, поне докагато намерите партньори?
– Ами как да не? Човек, ако не гледа на нещо като бизнес, за какво ще го прави. Бях докарал нещата до крайната фаза, просто не ми достигнаха силите. И затова потърсих партньори, с които да направим нещо повече. Значи, трябваше да мине време те да узреят за идеята, че трябва да се работи партньорски в България, за да може да имаш успех. Сам човек е само за едно място – за двете нули.
– Какъв човек трябва да сте, за да си дадете парите за футбола, да прецените, че това е бизнес проект и след това дадете парите за футбола и след това да не сте удовлетворен? Луд, добър бизнесмен или луд бизнесмен?
– Това е съчетание на двете. Аз започнах тук на майтап. Всички мислеха, че съм подставено лице. Аз тръгнах благодарение на двама човека, които ме подлъгаха. Това бяха Христо Бонев и Наско Узунов. Срещнахме се в Стара Загора. След това дойде Ники Неделчев. Поговорихме, разбрахме се какво трябва да направя аз, но това, което трябваше да направя аз, свърши за три месеца. После дойде мачът с Левски, а на мен Левски ми е слабост. Нищо, че имам много приятели и ме виждат на трибуните на мачове на Левски, но това си е едно такова приятелско отношение. Приятелството си е приятелство, но сиренето е с пари. На базата на приятелството да получиш някакъв резултат – не става. Не и при мен, видяхте го.
– Сам подхвнахте темата, че не сте спуснат в Локомотив. Тезата, че президентите в българския футбол през последните 10 години,е много актуална. Ставаме свидетели на бизнесмени, които поемат клубове, издържат ги и си тръгват, когато могат на драго сърце, дори със сериозни загуби.
– Значи, това е темата, която на държавно ниво трябва да се погледни с четири очи. Казвал съм го много пъти и сега пак ше го кажа: без държавна намеса не можем да имаме високи резултати и високо спортно майсторство. По времето на комунизма, което е моето време държавата даваше пари за всички видове спорт. Тези пари не са чак толкова много. Държавата ни стана известна по света и с високи спортни постижения. Като отидеш някъде по света и кажеш България, вдигат рамене. Сега като ходя често по Южна Америка и кажа Стоичков, всички знаят за какво става въпрос.
– Когато намерихте партньори и обявихте, че оставяте Локомотив в техни ръце, имахте вид на щастлив човек. Човек, който си отдъхнал. Такъв вид имаха хора, които преди това напуснаха футбола и казаха: много сме доволни, много сме щастливи. Като например Марешки, Георги Самуилов. Преди тях Димитър Христолов…
– Значи, аз не съм напускал футбола. Такава беше уговорката, а аз съм човек, който спазва правилата. Никога не съм нарушавал това, което съм дал като обещание. До момента, който дойде преди месец, започнаха разговорите и стигнахме до положение, в което видяхме, че един без друг малко трудно можем да се оправим. Единият има едно, другият има друго и трябва да се допълним. В житейския си път имам няколко емблематични случая. Преди време почнах да пращам работници в Южна Америка. Първо прати четирима, стигнаха до 36. Когато станаха повече, взеха да гледат един на друг в паницата. Що тоя взел 100 долара повече. Това е навсякъде в България – да гледаш в паницата на другия. Ако няма ред и порядък, почва да мирише отвсякъде.
Та от 36, работниците намаляха на 16, сега няма нито един. А 1400 долара заплата там по време на голямата криза, не беше никак малко. За 6 месеца да спестиш 10 хиляди долара си е нещо съвсем прилично. Идваш тук и за 3 години си купуваш едно апартаментче. Големият проблем е народопсихологията. Не можем да проумеем, че трябва да сме заедно и са си помагаме. Един може едно, друг друго и ще построим социализма.
– Поглеждайки назад виждаме, че вие бяхте и сте един много успешен ръководител. Локомотив по ваше време стигна до едни от най-големите си успехи в историята. През това време обаче имаше и едни деликатни моменти. Имам предвид разделите с ярки фигури от историята като Мартин Камбуров, Атанас Узунов, Георги Иванов (Гонзо), та дори и Акрапович с начина по който си тръгна. Всички бяха различни, но какви са изводите, които си направихте?
– Вижте, футболните хора са свикнали само да вземат. Те не са свикнали да дават. Големият проблем е, че не могат да свикнат с мисълта, че са само професионалисти. Те си мислят, че някой е длъжен да им дава парите. Най-големият проблем – когато дойдох тук, аз пристигнах с чистата съвест, че това, което се иска от мен, аз го давам. 200 хиляди лева за годината ги дадох за 4 месеца. После станаха милион и половина. После станаха 2 милиона и половина, после станаха четири милиона. Дал съм тези пари с идеята и презумпцията, че трябва да се надгражда. И след известно време, на петата, шестата година да започне да се печели. Бях стигнал до там. Аз съм намалил разходите, моите разходи с това, че съм докарал повече пари. Лига Европа, Лига на конференциите, телевизионни права, всичко това е левче по левче.
По темата с раздялата с емблематични фигури… Наско Узунов, няма да го коментирам, да каже той защо. Камбуров? Да каже той защо. Няма да се връщам назад. Аз съм човек на реда и порядъка. Който играе по правилата, играе. Който не играе „право куме в църните очи“. Аз задкулисни мисли нямам. Гонзо да каже защо си е тръгнал.
– Докато бяхте тук имаше движение по тренировъчната база в ЖР Тракия. Този проект е леко стопиран. Сега вие като се връщате, какво да очакваме?
– Аз се връщам със силен старт. Вчера мои хора бяха на базата и казаха какво трябва да се направи. Двата затревени терена ще станат това лято. Има един обещан терен от БФС. Аз обещанието ще го гоня като наследство. След като човек е обещал нещо, трябва да го изпълни. Ако трябва ще му спя пред вратата и ще стане.
– Със завръщането ви в управлението, ще се промени ли информационната политика? Навремето като имаше забавяне, вие казвахте: ще се разплатя и го правехте в един следващ момент?
– Като става въпрос за пари, портата се затваря. Това са вътрешни неща. Всичко е в къщата тук и пушекът ще излиза само през един комин.
– На конгресите на БФС проявихте активност. Имате ли още амбиция?
– Да, защо не? Ще ме амбицират и ще се кандидатирам. Футболът какво е? Не по различно от един производствен процес. Технологичен процес. Тук някои казват, че искат да седнат на стола. Ама какво ще правиш? Добре, ще се класираме за Европейското след 2 години или на Световно. Това ще стане, когато всеки си гледа работата. Боби Михайлов не може да извади магическата пръчка и да я размаха.
– Като бизнесмен, мислите ли че толкова много професионални клубове са нужни на България?
– Въпрос на гледна точка. Аз не съм съгласен с обявяването на тези бюджети. Не може един добър професионалист в производството или друга сфера на стопанския живот да получава примерно 5 хиляди лева, а един ритнитопко 10 хиляди, 20 хиляди или 50 хиляди. Той първо трябва да ги заслужи. Моите уважения. Той трябва да си изкара заплата, да напълни стадиона, за да си заслужи заплатата. Аз съм наблюдавал как са нещата в Германия, Бразилия, Аржентина. 20 процента от бюджета идва от публиката. При нас колко са?
– 0.2. Да ви питам още нещо. По статистика пловдивският театър за предната година е продал повече билети, отколкото Локомотив и Ботев взети заедно. Как ще го коментирате?
– Аз си гледам само моята къща. В другите не гледам. Със Страсбург напълнихме стадиона, стана празник. Ако бяхме елиминирали Тотнъм, което можехме, щяхме да станем европейски отбор и стадионът щеше да пращи. Хората искат да гледат театър. Когато спечелихме купите, моята радост не беше толкова за спечелените купи, а радостта на моите набори, фенове на Локомотив. Минават и ми стискат ръката, и ми я целуват, и казват: благодарим ти, че дойде и доживяхме да видим това. По-голямо признание от това няма. Аз тези хора искам да зарадвам. Искам тези хора да се върнат на стадиона, ще има пенсионерски билети. Когато стане стадионът, ще е добре за всички. Един домакински мач 0 50 хиляди лева, два – 100 хиляди. Ето ти помощ, която ти върши работа да си изпълниш целите и задачите.
– Неотдавна спортната общественост скочи срещу законопроект, ограничаващ рекламите на бет компаниите в спорта. Обвързването на клубовете с компании за залози не ги ли прави зависими?
– Не. Как ще ме правят зависим мен? Нито знае, нито му казвам как ще завърши даден мач. Той иска да рекламира при нас, да заповяда. Те дават парите за изненадата. Те печелят от изненадата. Ако има изненада, има пари. Що искаха да дават пари при мен. Защото никой, който играе срещу Локомотив не е идвал да урежда мачове. Срещу всички играехме феърплей. Отнесъл съм толкова псувни от фенове на разни отбори, толкова са ме плашили, че се чудя как още съм жив.
– Имахте желание да помогнете на волейболния Локомотив и на женския отбор?
– На волейболния Локомотив аз съм помогнал, мисля че още получават пари. Аз съм уговорил това. Бях уговорил 20 хиляди лева от уинбет за женския отбор, който пак ще го има. 50 хиляди за Рилски спортист, 80 хиляди за волейбола и 400 хиляди лева за мъжкия футбол. Това е договор, който се изпълнява и сега. Отделно аз съм давал. Женският футбол ни задължават. За да играеш в Европа, трябва да имаш женски отбор.
– Какво да очакваме занапред от Локомотив?
– Светло бъдеще. За представителния отбор с колегата се разбрахме, че се хващаме ръка за ръка и управляваме заедно. Разпределихме си функциите, за да върнем Локомотив, където му е мястото. Локомотивът тръгва без спирачки.
– И като построите стадиона да го напълните?
– Ще го напълним, когато има театър. Вашият кмет, по-точно заместник кмет беше казал, че щял да влезе в затвора, ако аз строя стадиона. Аз съм построил хиляди апартаменти, та той да ми дава оценки. Стоим на масата аз, Зико и той. Тръгваме си и той казва на Чавдар Цветков и му казва: няма да му дам на тоя да строи стадина, за да не вляза в затвора. На тоя! Аз съм тоя. Това е част от обидата, която той ми нанесе. Затова не се интересувам от строителството. Коцето Язов да каже как, колко. Защото аз щях да си помогна с тези пари и нямаше да имам проблеми накрая. На мен 300 хиляди годишно не ми стигат. Аз съм набутал в клуба 3 милиона лева кредит на моята компания, за да си допълня недоимъка. Аз нямам скрито-покрито. Всичко, което имам го набутах в Локомотив.
– Има ли избиване това нещо?
– Има, има. Тези пет момчета в първия отбор, които Бруно ги вкара, ако ги бяхме развили, сега щяха да струват много пари. Ето сега Сулев. 300 хиляди евра трансфер плюс процент от бъдеща продажба. Има хляб в това, просто трябва да има къде да се тренира и да се подготвят кадрите. Аз съм бил в Аржентина, Бразилия, Парагвай. Тичат, а пепел хвърчи. Нямате представа при какви условия тренират. А в България просто няма гладни хора и затова не можеш да намериш общи работници, камо ли футболисти.
– Значи залагате на българското? Политиката с чужденците не ви е присъща?
– Да. На мен не ми е присъща политиката с чужденците. Чужденецът трябва да е три нива над българина, за да играе. И това ще се разберем с партньора. Хем ще намалим бюджета, хем да увеличим качеството.
