-
-
Изкачен на пиедестала като най-популярен спорт на планетата, футболът е начин на живот за стотици милиони фенове на всички континенти. Но колкото и да изглежда непроменима в своята същност – два отбора по 11 играча, топка и врата, в която топката трябва да влезе – играта постоянно еволюира.
Като всеки спорт, и футболът се предполага да бъде зрелищен и динамичен, но и да се води от правила, които да са справедливи за всички участници. И макар основните правила на играта да не се променят, с навлизането на технологиите и все по-голямото присъствие на футбола в медиите, периодично се налага да се въвеждат промени, които нерядко предизвикват ожесточени спорове сред играчи, треньори и запалянковци.
Няма никакви спорове обаче за това, че на сайта и в мобилното приложение на водещия български букмейкър, познат като основен спонсор на ЦСКА, любителите на спортните залози могат да намерят хиляди предложения за футболни срещи от десетки първенства и турнири.
Иначе, някои от нововъведенията в правилата на футбола, макар и посрещнати с недоверие в началото, се оказаха ползотворни и промениха играта към по-добро. Други, макар и замислени с добри намерения, се оказаха лоши идеи, които опорочиха играта, бяха приети за откровено несправедливи или просто бяха крайно неудачни.
В този ще припомним за някои от най-неуспешните и дори кошмарни реформи в Цар Футбол, както и за някои, които отначало бяха приети на нож, но се оказаха ползотворни.
Златен гол
Правилото за „златен гол“, взаимстван от “внезапната смърт” в американския хокей, бе въведен от ФИФА през 1993 г. с намерението да направи продълженията на елиминационните мачове по-драматични и да насърчи атакуващия футбол, но също и за да задоволи щенията на телевизиите, които и тогава и сега не обичат непредвидимата продължителност на футболните срещи.
Идеята уж беше проста – първият отбор, който отбележи в продълженията, печели мача моментално, без да се стига до дузпи в случай на равенство.
Очакването беше това правило да създаде повече напрежение, повече атаки, а оттам – и повече зрелище. Резултатите от въвеждането му обаче се оказаха не толкова добри.
Някои мачове предложиха незабравими моменти, като например финала на Евро 1996, решен от гола на Оливер Бирхоф за Германия срещу Чехия, но много други завършиха със страхлива и затворена игра. Отборите се бояха да поемат рискове и вместо да гонят бърза победа, повечето се бореха да не допуснат такъв, което доведе до предпазлив и скучен футбол в продълженията.
Франция спечели Евро 2000 със “златен гол” на Давид Трезеге срещу Италия, а по-късно същата година Галатасарай надделя по същия начин над Реал Мадрид в Суперкупата на УЕФА. През 2001 г. Ливърпул спечели финала за Купата на УЕФА след автогол на Алавес в продълженията на мача. Шампионската лига обаче остана един от малкото турнири, които не използваха “златния гол”.
В крайна сметка, недоволството от правилото бе доста по-голямо от постигнатия ефект, но минаха цели десет години, преди то да бъде премахнато окончателно.
Последният златен гол при мъжете е на Илхан Мансъз за Турция срещу Сенегал през 2002 г., а последният в историята изобщо е на Ниа Кюнцер за Германия срещу Швеция на финала на световното за жени през 2003 г.
Сребърен гол
Споровете и дори гневът срещу “златния гол”, доведоха до още едно извращение – т. нар.„сребърен гол“, който УЕФА въведе през 2002 г. като опит да насърчи по-позитивна игра в продълженията. За разлика от „златния гол“, който приключваше мача моментално при отбелязване на попадение, новото правило позволяваше на отборите да изиграят поне едно 15-минутно продължение. Ако в края му един отбор водеше, срещата приключваше. Целта бе да се съчетаят драмата с по-справедлив край и да се избегне прекаленият страх от грешки.
Въпреки добрите намерения, въвеждането на „сребърният гол“ не само не постигна желания ефект, а стана тъкмо обратното – правилото се оказа твърде сложно и объркващо и на практика бе рядко използвано. Примерите за неговото прилагане са малко, но сред тях е финалът за Купата на УЕФА през 2003 г. между Порто и Селтик и (най-знаковият случай) – победата на Гърция над Чехия на Евро 2004, когато Траянос Делас отбеляза „сребърен гол“ в 105-ата минута. Това остава и последният му запомнящ се момент.
“Сребърният гол” бе отменен през 2004 г. без сериозни възражения и като цяло въвеждането му се счита за неуспешен експеримент и днес гледаме традиционните две продължения от по 15 минути и евентуални дузпи.
Без спъване отзад
Спъването отзад във футбола и неговото наказание с директен червен картон е резултат от стремежа на футболните функционери да защитят играчите от сериозни контузии и да ограничат грубата игра.
През 90-те години темата за агресивните влизания, особено отзад, стана централна за реформите в съдийството, след като до началото на въпросното десетилетие подобни нарушения често се наказваха само с жълт картон и само наистина много крайни грубости водеха до изгонване, като във всички случаи личната преценка на съдията беше водеща.
През 1994 г. Международният съвет на футболните асоциации (IFAB), който регулира футболните правила, официално прие, че спъване отзад, извършено без шанс да се играе с топката и с цел да се спре атакуващ играч, трябва да бъде наказвано с директен червен картон. Аргументът бе, че този тип нарушение не само нарушава феърплея, но и излага на сериозен риск здравето и кариерата на играчите.
Днес не всяко спъване отзад автоматично води до изгонване – контекстът, интензитетът на контакта и шансът да се играе с топката са от ключово значение.
Факт е, че с въвеждането на тази реформа, броят на опасните влизания намаля, а съдиите разполагат с по-ясна рамка за взимане на решения, в последните години, подпомогнати и от ВАР.
Дузпите във формат АBBA
Форматът “ABBA” за изпълнение на дузпи във футбола представлява алтернативен метод, предложен с цел да направи изпълненията по-справедливи, като намали психологическото предимство на отбора, който бие първи. Този формат е вдъхновен от тайбрека в тениса, където редът на изпълнения е асиметричен и не се редуват строго един след друг.
При стандартния формат за дузпи, известен като ABAB, отборите се редуват по следния начин: първо стреля отбор А, след това отбор B, след това отново отбор A и така нататък. При формата ABBA редът на изпълнение се променя. Отбор A изпълнява първата дузпа, след това отбор B изпълнява втората и третата дузпа, после отбор А изпълнява четвъртата и петата и т.н.
Статистически е доказано, че при стандартният формат по-често печели отборът, който изпълнява първата дузпа, а ABBA се стреми да минимизира тази разлика чрез по-балансирана последователност.
През 2017 г. IFAB одобри тестове на този формат в младежки турнири и някои турнири за националния купи, включително в мача за “Чарити Шийлд”между Арсенал и Челси през същата година, спечелен от Арсенал с 4:1 след дузпи, в които действително отборът изпълнил първата дузпа, в крайна сметка загуби, след пропуските на Тибо Куртоа и Алваро Мората.
Въпреки логиката и усилията за неговото въвеждане обаче, форматът ABBA не е възприет официално в големи международни турнири и към момента почти не се използва.
Изпълнение на тъчове с крак
Един от застъпниците на тази идея е бившият мениджър на Арсенал Арсен Венгер, който изпълнява ролята на шеф на глобалното развитие на футбола по света към ФИФА.
Преди няколко години той предложи пет минути преди края тъчът да се изпълнява с крак, за да дава предимство на отбора, който го е спечелил. Обосновката му беше проста: „В тези ситуации се изправяш срещу 10 полеви футболисти, докато ти разполагаш с девет.“
Засега обаче тази идея не среща много съмишленици.
Забрана за вратаря да докосва топката с ръце при връщане с крак
Забраната вратарят да докосва топката с ръце след умишлено подаване с крак от съотборник бе въведена от IFAB през 1992 г. Това правило представлява една от най-съществените промени в съвременния футбол и бе въведено с цел да се подобри динамиката на играта и да се противодейства на умишленото губене на време.
Преди промяната вратарите можеха свободно да хващат топката с ръцеслед всяко подаване към тях от съотборник. Това позволяваше на отборите, особено когато водят в резултата, да прилагат пасивна тактика и да бавят играта. Това водеше до значително забавяне на темпото, до мачове с ниска резултатност и малко на брой зрелищни моменти, като Световното първенство през 1990 г. в Италия е христоматиен пример за подобно нещо.
След въвеждането на правилото обаче вратарите повече нямаха правото да хваща с ръце при умишлено подаване на съотборник с крак. Ако вратарят все пак го направи, играта се спира и на противниковия отбор се присъжда непряк свободен удар от мястото, където вратарят е извършил нарушението. Същото важи и при хвърляне от тъч, когато топката е подадена умишлено към вратаря и той я хване с ръце.
Правилото съдържа и няколко важни уточнения. Ако подаването не е умишлено – например, ако топката рикошира от съотборник – вратарят може да я хване. Също така, ако топката е подадена с глава, гърди или бедро, вратарят има право да я играе с ръце, при условие че това не е направено умишлено с цел да се заобиколи правилото.
Естествено, в самото начало тази промяна също доведе до много полемика, защото се очакваха множество спорни съдийски отсъждания, но най-вече защото това изискваше коренна промяна в подготовката на вратарите, които вече трябваше да притежават и умения на полеви футболисти.
Независимо от това, правилото се прилага стриктно вече повече от три десетилетия и изглежда вече никой не оспорва неговия смисъл. То е и изключително важно за съвременната футболна тактика и промени много аспекти от играта в защита.
В заключение, можем да кажем, че като във всеки спорт с дълголетни традиции, правилата на футбола никога не престават да еволюират, макар основните да остават непроменени.
По време на предстоящото Световно клубно първенство в САЩ ще има още експерименти с нови правила, чието бъдеще тепърва предстои да видим.
От сайта на водещият български букмейкър напомнят, че участието в хазартни игри и спортни залози не е само забавление и може да доведе до развиване на зависимост.
