Бившият треньор и футболист на Левски Емил Велев даде интервю пред „Тема Спорт“, в което коментира предстоящия мач с Добруджа и битката за титлата. Кокала, както е известен сред феновете, е и бивш наставник на добричлии, които води през сезон 2018/19. Той сподели няколко думи и за съотборника си в славния син тим през 80-те Борислав Михайлов, който ни напусна на 63-годишна възраст във вторник.
Г-н Велев, Левски гостува на Добруджа след паузата в шампионата. Сините ще успеят ли да вземат лесна победа в Добрич?
– Очаквам Левски да победи, за да запази разликата с Лудогорец. Вече как ще дойде успехът, не знам, но трябва да се спечелят тези три точки. След идването на Ясен Петров начело на Добруджа нещата се стабилизираха. В Добрич играят доста силно, въпреки че загубиха някои двубои. Стадионът ще бъде пълен и жълто-зелените ще искат да се покажат. Няма да е толкова лесно на Левски, но класата е на страната на сините.
Забелязахте ли игрови проблем в Левски, след като трудно спечели последните си мачове?
– Не, не може да говорим за някакъв проблем. Левски винаги играе за победа, а противниците, които се изправят срещу него, предимно се защитават. Не е много лесно да печелиш постоянно. Нормално е да има леки спадове, но важното е, че отборът си взима трите точки. Навремето и като футболист, а и след това като треньор, винаги усещахме това. Тимовете, които се изправят срещу нас, никога не са искали да се надиграват. Предимно са обръщали внимание на защитата. С Добруджа съм сигурен, че няма да има промяна в това отношение.
Споделихте за стабилизирането на Добруджа от началото на годината. Ще успее ли Ясен Петров да спаси тима от изпадане?
– Мисля, че ще успеят. Добруджа е над чертата и виждаме от мачовете, че са с предимство пред преките конкуренти.
Идват двата месеца на истината за Левски. Какво очаквате от плейофите?
– Там ще си проличи дали Левски е готов да стане шампион. Няма да е лошо сините да влязат с комфортната преднина от девет точки, която сега я имат. Виждаме, че не може да говорим за някакво разбирателство между Лудогорец и ЦСКА против Левски, защото на двата тима им предстоят мачове за купата, а и не се знае какво ще се случи в първенството и кои места ще дават право за участие в Европа. Според мен всеки ще играе за себе си.
Може ли Хулио Веласкес да смени подхода си срещу преките съперници, след като не успя да спечели нито един дерби мач?
– Не е приятно да губиш от преките съперници. Но така се получиха нещата. Няма какво да се направи и е необходимо да се гледа напред. Със сигурност Веласкес иска победи срещу Лудогорец и ЦСКА и дано го направи, защото това ще означава и титла за Левски.
Усеща ли се липсата на Мустафа Сангаре?
-Да, естествено, че се усеща, но има хора, които да го заменят. Все пак през зимата бяха привлечени двама нападатели (б.а. – Хуан Переа и Марко Дуганджич). Щом са в Левски, това означава, че притежават качества и сега трябва да ги покажат.
Има ли играч, който да прави силно впечатление в последните двубои?
– Няма как да не посоча голмайстора на отбора – Евертон Бала. Хубаво е, защото Левски винаги е имал играчи, които да реализират двуцифрен брой попадения в противниковите врати. Бразилецът прави добър сезон. А това се отнася и за останалите футболисти. Най-важното сега е да запазят ритъма и да спечелят титлата.
Добре ли бе, че Левски нямаше играчи в националния тим за турнира в Индонезия?
– Кристиан Димитров получи контузия на последния мач с Черно море. Той беше в националния отбор. Но да не си говорим глупости. Кой ще си пусне футболистите на 20 000 километра и да играят с извънземни, както се казва? Това обаче си е въпрос към ръководството на Българския футболен съюз.
Във вторник българският футбол бе разтърсен от тъжната новина за смъртта на Борислав Михайлов. Какви спомени имате с него?
– Надявахме се да има още дни на този свят. Но това е животът. Мога само да изкажа съболезнования на семейството и близките му. С Боби израснахме заедно. Играхме на „Раковски“, а след това и на „Герена“. Знаете колко титли спечелихме с Левски. Той постигна и този голям успех с националния отбор в САЩ през 1994 година. Имам страхотни спомени с него. Всички от онзи отбор бяхме винаги заедно – аз, Боби, Гибона, Илиев, Коев, Петров, Николов. Затова този тим беше толкова силен, защото бяхме като едно. Дори и след разформироването през 1985-а бързо се завърнахме, тъй като бяхме силни характери.
