-
-
Броени дни след като бе назначен за селекционер на женския национален отбор на България, Калоян Петков даде специално интервю за сайта на Българския футболен съюз. В него специалистът говори за предстоящия си дебют срещу Хърватия на 3-и март, за наученото от мачовете с Лион и Барселона в UEFA Women’s Champions League и за това кои добри практики на международно ниво би приложил у нас.
Г-н Петков, остава точно месец до официалния Ви дебют начело на женския национален отбор на България. Изключително символично той ще бъде точно на 3-и март, Деня на националния празник, срещу Хърватия на стадион “Александър Шаламанов” на старта на световните квалификации в Лига C на Зона Европа. Какво предстои оттук нататък за Вас и екипа Ви в този месец?
– Предстои ни доста работа. В щаба ми като помощник-треньор влиза Валентина Господинова, анализатор ще бъде Велизар Христов, Илиян Митрев ще се грижи за кондиционната подготовка, Петко Петков ще бъде треньор на вратарите, а доктор на тима е Стамен Илиев. Както казахте, първият ни мач е срещу Хърватия – и то точно в Деня на националния ни празник. Изключително сериозен двубой и съперник. Аз самият добре познавам хърватската селекция и съм доста учуден, че в момента е в Лига C – най-вероятно в резултат на непостоянно представяне в предишни квалификации. Държа да подчертая обаче, че отборът на Хърватия е много силен, почти всички негови състезателки играят в Германия и Австрия – все елитни първенства. След това ни предстои и среща с Гибралтар, но в момента основният ни фокус е мачът с Хърватия. Играем на Националния празник на България и искаме да се представим максимално добре. Това, върху което сме се концентрирали сега, е един списък, включващ 50-55 футболистки, чието представяне следим. През уикенда наблюдавахме на живо в Балчик контролата между женския отбор на Лудогорец и румънския Фарул Констанца, където има и две български футболистки – Николета Бойчева и Димитра Иванова. Видяхме много качествени изпълнения на терена. През тази седмица Лудогорец ще се изправи и срещу Рапид Букурещ; съставът на НСА също ще има мач. В постоянен контакт сме и с момичетата, които играят в чужбина – те изпращат видеа от своите двубои, тези кадри се анализират обстойно, за да може до 9-и февруари да определим списъка с 23 състезателки, които на 26-и да започнат подготовка за старта на квалификациите.
Споменахте вече отборите на Хърватия и Гибралтар – освен тях, в групата на България е и Косово. С какви очаквания влизате в тази квалификационна кампания?
– Що се отнася до нивото на нашия отбор, аз смятам, че България разполага с много добър потенциал. Може би на тима липсва постоянство в представянето. Виждаме, че през последните години съставът е изиграл някои много добри мачове и някои не чак толкова успешни. Затова и сега се опитваме да получим възможно най-много информация за моментното състояние на състезателките, чието представяне следим. Когато се съберем на лагера, вече ще имаме възможност и да работим заедно. Но това не значи, че 23-те момичета, които получат повиквателни за дебютния лагер, ще бъдат викани единствено те в хода на квалификациите. Постоянно ще следим представянето и моментното състояние на футболистките, за да разчитаме на тези в най-добра форма. Има много талантливи млади момичета. В състава на НСА, например, има момиче, което е родено през 2010 г. и разполага с голям потенциал. Този национален отбор има бъдеще, но трябва да се работи, разбира се, много комплексно – затова и искаме да изградим тясно сътрудничество с клубовете, с техните треньори. За да може да се подобрява и цялостното качество на първенството.
Нека поговорим повече и за Вашата кариера – имате над 20 години опит в женския футбол; голяма част от професионалния Ви път преминава в Казахстан, където печелите 11 титли. Бихте ли ни разказали малко повече за престоя си там? И колко решаваща е ролята на държавата в развитието на женския футбол?
– По ирония на съдбата съм натрупал опита си изцяло в чужбина – сега за първи път ще работя в България. Както споменахте, много сериозен период от кариерата ми съм прекарал в Казахстан – от 2012 до 2021 г., след това две години бях в Литва, а през 2024 г. се завърнах в Казахстан. Там основно работих в един клубен отбор – БИИК-Казигурт, за който смело мога да кажа, че започнахме да го градим направо от нулата.
В периода 2012-2016 г. бях начело на женския национален отбор на Казахстан, след това имам още един престой там – през 2021-2022 г. Даже по време на първия ми престой имам мачове срещу България – тогава част от момичетата, които сега вече са треньорки, още бяха състезателки – и Валя Господинова, и Силвия Радойска.
Що се отнася до Казахстан, там говорим за малко по-различна футболна структура. Почти всички отбори са държавни, едва през последната година някои от тях започнаха да се приватизират и да навлизат частни инвеститори, но като цяло винаги има и държавно участие. Това е и причината да е малко по-структурирано първенството, има средства, заделени от държавата, които се инвестират само за женски футбол. Аз самият взех участие в разработването на стратегията за развитието на местния женски шампионат, в който играят 14 отбора, а съответно всички елитни мъжки клубове са задължени да имат и свой женски състав. Това е и един от критериите при лицензирането на клубовете. Но тук говорим за един 8-годишен процес – като се започне от задължително присъствие в школите на девойки до 17 г., после на такива до 19 г. След това вече влезе в сила и правилото да имат задължително представителен женски отбор. Подобни проекти не стават от днес за утре, трябва да се развиват системно и поетапно.
Като стана дума за професионалния Ви път, имате богат опит и в най-престижния клубен турнир в женския футбол – UEFA Women’s Champions League, където записвате победа не над кого да е, а над Барселона. Това ли е най-ценният успех в кариерата Ви?
– Да, може и така да го определим. Но пък да не забравяме, че с отбора на Звезда от Русия стигнахме през март 2011 г. до четвъртфинал в Шампионската лига, където се изправихме срещу бъдещия носител на трофея Лион. Тогава в първия мач у дома завършихме наравно 0:0, а на реванша отстъпихме с минималното 0:1. Целия този опит, придобит от Шампионската лига тогава, успях да го приложа впоследствие в Казахстан. Там започнах през 2012 г. и през 2016 г. за първи път достигнахме до осминафиналите на Шампионската лига, после 2017-а пак, а през 2018-а победихме Барселона с 3:1 вкъщи. На реванша при резултат 1:0 в полза на домакините успяхме да отбележим изравнителен гол, но той бе отменен заради несъществуваща засада. Но какво да се прави – в крайна сметка Барселона спечели с 3:0 и продължи напред. Следващата година също беше много успешна, защото успяхме да отстраним Андерлехт.
Съвсем наскоро БФС проведе първия по рода си селекционен камп в САЩ. Вие самият имате опит с футбола отвъд Океана, а всички ние знаем, че женският футбол там е изключително развит. Какво Ви направи най-силно впечатление в американската футболна екосистема?
– Да ви кажа, не е само женският футбол – всеки спорт там е изключително развит, защото се започва още от средните училища. Всяко едно от тях има страхотна инфраструктура и спортна база. Почти всяко средно училище разполага със свой собствен стадион и лекоатлетическа писта – там се провеждат футболните срещи, мачове по американски футбол, лекоатлетически състезания… Преди няколко дни имах възможността да разговарям с Яна Йорданова, която в момента учи в САЩ. И тя ми разказа точно това – университетът разполага със страхотна база. Отделно, там има изключителна масовост – между 6 и 8 млн. момичета в Америка играят футбол. Сами разбирате, че това дава възможност за огромен избор. И така от количеството се стига до качеството, като се селектират най-добрите таланти. Аз самият съм живял в Чикаго, където сами знаете, че има много голяма българска общност. И съм убеден, че има момичета, които тренират футбол, така че е важно да следим и тяхното развитие. Но не става дума дори само за САЩ – из цяла Европа има вече много български семейства, чиито деца са родени и израснали в чужбина, които се занимават с футбол. Ето, например, в девическия отбор до 17 г. се викат 5-6 момичета, които са родени в чужбина или пък много малки са заминали със семействата си. Такива момичета трябва да се идентифицират много бързо, за да може да ги убедим да играят за България. Защото го има и обратния пример – с едно момиче на име Марина Георгиева, която в момента е основна състезателка на австрийския национален отбор. С много добрите си изяви за състава на Санкт Пьолтен тя привлече бързо вниманието на местната федерация и се състезава за тях.
И за финал – предвид изключително солидния Ви международен опит, който Ви е позволил да се запознаете отблизо с различни футболни култури и системи, кое бихте искали да приложите в България по отношение на развитието на женския футбол?
– Аз лично бих приложил част от опита ми, натрупан в Казахстан. С активното участие на местното Министерство на образованието там се създаде една девическа футболна лига в един регион на страната, в който има около 400 училища. Всяка година се провеждаха серия от ученически футболни турнири за девойки, а най-добрите от тях получаваха шанс да продължат развитието си в школата на клубния отбор, за който работех. Днес в първия състав има 7-8 момичета, продукт на тази академия, които в момента са и национални състезателки. Това е нещо, което може да се опитаме да приложим и в България в партньорство с Министерството на образованието. Друг важен аспект, например, беше фактът, че в Казахстан въведоха футбола като задължителен предмет в часовете по физкултура в училищата. И по този начин децата получаваха по 17 футболни урока. Така че има различни проекти, върху които си струва да се помисли, но това може да стане най-рано от лятото натам. Засега абсолютен приоритет, разбира се, е националният отбор и първият мач с Хърватия, в който се надявам да се представим максимално добре.
