-
-
Мачовете България – Турция имат своето място в историята на националния ни отбор, въпреки че едва ли искаме да си спомняме този от преди месец на „Васил Левски“. Разбиха ни с 1:6 и за първи път във вековно съперничество загубихме от тях на свой терен.
Но историята помни и паметни моменти за нашия футбол в това противоборство. Един от тях е вододел на старта на най-успешната епоха на националния ни отбор, а другият – полукуриозен, но също незабравим.
През юли 1991 г. Димитър Пенев е назначен за треньор на България, след като постига серия успехи във втората половина на 80-те с ЦСКА.
Именно това е наставникът, извел тима с ядрено нападение от Костадинов, Стоичков и Пенев до четвъртфинал за Купата на шампионите и полуфинал в Купата на купите.
Първият мач на Пенев като селекционер на България идва в Стара Загора на 21 август 1991 г. Контрола с Турция.
Резултатът не е нещо, което оставя ярка диря – 0:0. Но в този двубой вече се вижда централната двойка защитници, която става фундамент на отбора, стигнал до четвърто място в света три години по-късно: Петър Хубчев и Трифон Иванов.
Няма ги почти всички легионери, начело със звездите Ицо Стоичков, Емо Костадинов, Любо Пенев, Краси Балъков…
Пенев пуска в средата на терена Йордан Лечков, преминал вече от Сливен в ЦСКА, както и играчи като Велко Йотов, Цанко Цветанов, както и местната легенда Йордан Митев на дясното крило.
Този мач дава старт на ерата, която завърши след Евро 1996 с уволнението на Пенев заради „провала“ да вземем „само“ 4 точки в група с Испания, Румъния и Франция. Днес това би било считано за подвиг.
14 години по-късно, пак през август, но вече в София, отново срещнахме турците в контрола. Стоичков този път участва в мача, но не като футболист. Легендарният номер осем бе селекционер и прати повиквателна на Тиаго Силва от ЦСКА – току що станал шампион с „червените“ и един от най-класните легионери в първенството ни от години.
Левият бранител е носител на Копа Либертадорес с Палмейрас и играе на Мондиал до 20 г. с бразилския тим, преди да дойде в Литекс в началото на века. След няколко много силни сезона там преминава в ЦСКА и веднага става любимец на феновете. Стоичков прави и невъзможното да получи паспорт и право да играе за България, защото планира Тиаго да е ключов играч за предстоящите мачове в световните квалификации.
Повиквателната към бразилеца е голяма новина у нас, а той си е с „българска душа“. Говори чудесно езика ни, научава и текста на „Мила Родино“ за мача, за да пее химна наравно с останалите. Играе силно, а България побеждава с 3:1 отбор, който само три години по-рано е бил трети в света на Мондиал 2002.
Два гола вкарва Димитър Бербатов, един добавя Мартин Петров.
И докато у нас си мислим, че сме намерили трайното решение за поста ляв бранител, при това на сериозно ниво, ФИФА залива ентусиазма ни с ледена вода: Тиаго няма право да играе за България.
Причината е тогавашното правило на световната централа, че футболист с мачове на ниво до 20 или 21 г. не е вече на разположение да смени националност като футболна принадлежност. БФС подготвя апел и опитва да промени решението, но то е окончателно. И така един вечно усмихнат бразилец, който и днес обича България като своя родина, не успя да играе в официален мач с екипа с герба.
И все пак изпя „Мила Родино“ на терена заедно с отбора. Макар и само веднъж, при това в контрола…
Съперничеството продължава да е положително за нас като баланс: 10 победи, 6 равенства и 8 поражения. Последното обаче тежи сериозно – 1:6 у дома не се забравя бързо.
Динко Гоцев/ corner.dir.bg
