-
-
Емоциите от голямото дерби на българския футбол между Левски и ЦСКА все още не са отминали напълно. Победата на „червените“ извади клуба от катастрофалното състояние в началото на кампанията. Сега тимът на Христо Янев вече е в ситуация, в която може да се намеси в борбата за влизане в първата четворка и евротурнирите. А само преди по-малко от месец ЦСКА бе малко над дъното в Първа лига.
В Левски пък ближат рани от загубата, за мнозина неочаквана и нелогична. За „сините“ е по-важно, че в стратегически план това 0:1 не променя нищо, най-вече заради загубите на преследвачите ЦСКА 1948 и Лудогорец. Авансът на върха продължава да е пет точки и 11 пред Лудогорец. Каква по-добра позиция за атака на титлата?
Най-важното в мача Левски – ЦСКА обаче се оказа не толкова победата на Христо Янев над Хулио Веласкес, не толкова слабата игра и на двата тима. Отново над всичко бяха сблъсъците по терена между играчите и отсъжданията на рефера. Най-напрегнатият момент избухна в началото на второто полувреме, когато Георги Костадинов бе повален на терена от Анжело Мартино. В опита да се задържи, халфът на Левски скъса фланелката на Лапеня и това даде началото на масово меле и хаос на игрището. Как реферът Радослав Гидженов реагира в тази ситуация? Той и неговите помощници се намесиха в мелето, за да разтърват футболистите. Сблъсъците можеха да прераснат в истински побой и арбитрите успяха да овладеят обстановката и предотвратиха нещо далеч по-сериозно. Когато страстите утихнаха, Гидженов реши да постъпи соломоновски. Той даде четири жълти картона, с което си навлече гнева на феновете и на двата отбора. В 58-та минута той предупреди Лапеня и Мартино от ЦСКА, както и Костадинов и Марин Петков от Левски. И това бе голямата му грешка. Защото очевидно двама души трябваше да бъдат изгонени – Георги Костадинов и Лумбард Делова. Първият за агресивното си поведение, от което стартира мелето, а вторият – заради удара с юмрук срещу Асен Митков. Мартино се опита да удуши Марин Петков, а македонският защитник Никола Серафимов скочи на бой на косовския си колега Делова. Но понеже Гидженов вече беше решил да даде само жълти картони, нямаше как да накаже така Делова. Косоварят вече имаше един картон, даден още в 11-та минута и при втори трябваше само той да получи червен. А това щеше да взриви стадиона.
И тук идва големият гаф и той е изцяло на съвестта на ВАР-реферите. Никола Попов и неговият асистент Валентин Железов си замълчаха и оставиха Радослав Гидженов и бригадата му да се оправят сами. При положение, че четиримата арбитри на терена са в центъра на мелето, на хаоса, те няма как да видят кой кого удря, шамаросва, хваща за гушата, подритва. Физически е невъзможно да преценят точно случващото се и да вземат и съответните решения. Затова намесата на ВАР беше задължителна. Попов и Железов трябваше да извикат главния съдия на монитора, да му кажат какво са видели, да му дадат време да прегледа внимателно случилото се и тогава наказанията щяха да са много по-адекватни. Дори и с риск мачът да се забави още повече, а не само 13 минути. Ясно е, че всяко гледане на видеоповторение влияе на оценката на съдията, ясно е, че има директива от ФИФА да се намалят гледанията на спорните положения и главните рефери да носят повече собствена отговорност. Но все пак става въпрос за най-напечения мач в българския футбол, за голямото съперничество между отборите с най-много и най-войнствено настроени фенове./ „Мач Телеграф“
