
Няма и месец до първия мач с Дунав, но в Левски изглежда добре минираха старта на шампионата. И най-солидният взрив засега не е несбъднатата селекция, защото въпреки закъснението и произтичащите от това негативи, на „Герена“ все пак имат достатъчно време за попълнения. Да не забравяме и факта, че почти всички наши отбори се задоволяват с огризките от трансферния пазар, като всеки що годе стойностен българин и чужденец до последно ще се опитва да намери отбор в Русия, Кипър, Полша или Серия Б преди да погледне родните предложения.
Вместо да се спре с дундуркането на проблемите, завещани от миналия сезон, на „Герена“ продължиха да задълбочават спорните казуси и на нови фронтове. След като балансът на отминалия шампионат може да бъде отчетен като „под и около санитарния минимум“, то феновете се нуждаеха от инжекция на доверието. Засега обаче няма и плацебо. А назначението на Ивайло Петков за спортен шеф е все едно на болен от дизентерия да дадеш разхлабително. Иначе, феновете трудно биха оценили непоказната работа на новото ръководство, което успя в последните няколко месеца да се справи с текущите задължения, да оправи плащанията за лиценза, осигуряващи участие в евротурнирите, и да предотврати събития, предизвикани преди десетина години от урагана „Лупи“. Това бе продуцирано както със собствени средства, така и с няколко светкавични трансфера, осигурили свежи пари.
Но да се върнем на назначението на Ивайло Петков, което дойде като критичен контрапункт на уволнението на Даниел Боримиров.
Петков без съмнение няма имиджа нито на експерт в областта си, нито на харизматична личност, която да оглави вакантния от близо година и половина пост. За сметка на това има достатъчно препратки към биографията си, които напълно девалвират ангажирането му. Свързаността с Литекс и със собственика на ЦСКА-София Гриша Ганчев създават предпоставки за нов Петевгейт и само липсата на публични ангажименти засега предотвратява по-сериозен инцидент. Създаденото напрежение веднага ще се предаде върху играчите и тяхното представяне още на старта. С новия директор всеки бъдещ трансферен герой ще трябва да се адаптира с нулев кредит на доверие. Заложената нулева толерантност ще бъде изпитание за абсолютно всеки футболист, който излезе на терена в първите мачове. При подобно крехко равновесие, продиктувано и от изгарящото клеймо на 10-годишното безтитлие, всяка грешна стъпка ще води да разстилане на игровата криза.
Ох пак ли прасешкия Меридиан Мач. Тоя измислен вестник само докато го видя и получавам разтройство