-
-
Още в 5-ата минута на мача България – Испания беше ясно, че за съжаление европейският шампион няма да ни подцени. Страхотен дълъг пас на Хаусен към Ямал, той подаде за Педри, който продължи за Субименди, той намери чудесно Оярсабал, а асът на Реал Сосиедад не остави шансове на Светльо Вуцов – 1:0 за гостите. Последва нов масиран натиск на Ла Роха, сякаш не ние, а те търсиха гол. В единственото ни смислено положение Ради Кирилов показа висока индивидуална класа, справи се с Педро Поро, но за съжаление ударът му срещна гредата. Публиката заслужаваше този гол! Последваха още две бързи попадения – само за 8 минути: първо на Марк Кукурея, а след това и на Микел Мерино. И оттук въпросът вече беше с колко ще ни бият испанците. За щастие – дали заради присъствието на великия Христо Стоичков, дали заради топлото посрещане на испанците, дали заради предстоящия тежък мач с Турция, през втората част испанците спряха напълно да играят. И реално ни спасиха малко от така и така намалялата чест. Искахме да играем като равен с равен, но всъщност играхме като равен с… бавен. И за съжаление ние бяхме много по-бавните – в тичането, в покриването, в мисленето. Номер 9 Алекс Колев беше олицетворението на нашия отбор – изгуби почти всички единоборства, беше напълно неефективен и човек може да се чуди на Илиан Илиев с него ли смята да гради отбор за бъдещето…
Испания едва ли ще срещне по-гостоприемен домакин. Да, наясно сме, че разликите в класите са огромни, но в последните години на Ла Роха се опълчиха отбори като Шотландия и Сърбия, които е ясно, че са по-добри от нас, но също са далеч по-слаби от испанците. Просто имат характер и са готови за битка. Така се компенсира разликата в класите. Докато ние не показахме никаква агресия. Нито един жълт картон, едва едно по-грубо влизане на Илия Груев в краката на Педри. Сякаш ни беше страх да не контузим някоя от техните звезди, за да не кажат след това, че сме груби. Само забележете – нашите извършиха едва 6 нарушения, а играчите на Луис де ла Фуенте, които владееха топката в 68% от времето, направиха цели 17. И получиха един жълт картон – на Льо Норман. Да продължим с обезсърчаващата статистика – 24 положения от 52 испански атаки. Това означава, че почти всяко второ нападение е създавало паника и хаос. При пробяганите километри нещата са горе-долу равни
– 105.7 за българите срещу 106.4 за гостите. А както каза и Илиан Илиев преди мача -трябва да тичаме повече от всякога. Кой знае – може би сме го направили и просто това са ни силите…
Колкото до нашия селекционер, определено можем да кажем, че и той не избра нито подхождащия състав, нито точните изпълнители. Да, наясно сме, че и Гуардиола да ни водеше в този мач навярно щяхме да паднем. Но от загуба до загуба има огромна разлика. Наличието на Алекс Колев в титулярния състав, както вече споменахме, беше покъртително. Никой не разбра с каква схема играхме – 4-3-3 или 5-3-2. Защото в един момент Антон Недялков беше десен бек, а след 5 минути се оказа централен защитник, докато Николай Минков, който уж беше крило, беше върнат назад като краен бранител. Вместо да се създаде числено превъзходство пред Ламин Ямал, клетият Фабиан Нюрнбергер трябва да ходи на чакръкчия, за да намести почти счупения му кръст.
За финал, нека похвалим всеки един човек, който си купи билет и дойде на стадиона. Дали го е направил, за да види звездите на гостите, или да подкрепи България, няма кой знае какво значение. Въпросът е винаги националният отбор да играе пред солидна публика. Все пак целият стадион пя химна, всеки един участва във впечатляващата хореография, а Ламин Ямал беше освиркан поне от 90% от феновете. Другите 10% го аплодираха при смяната му, което беше неразбираемо, но все пак расте ново, европейско поколение. Това обяснява фланелките на Испания, Барселона и Реал Мадрид в нашите сектори. То има други ценности от обичайните по стадионите. Единственото, което ни напомни, че сме на Балканите, бяха традиционните подхвърляния от Сектор „Б“ към Сектор „Г“ и обраното. Въпросът е на следващите ни две домакинства – с Турция и Грузия – да дойдат поне половината от тези 40 000 зрители.
Богомил Русев/ „Мач Телеграф“
