-
Опитният специалист Стефан Грозданов даде интервю за „Тема Спорт“, в което говори как пандемията от коронавирус засяга българските клубове, а коментира и спортно-техническата ситуация в шампионата преди прекъсването му.
Г-н Грозданов, как сте, какви мерки взимате в тази обстановка?
– В къщата си съм в Банкя, изолиран съм, пазя се.
Как се справяте без футбол?
– Трудно е. Има мачове по телевизията, но ние вече сме ги гледали. Само беларуското първенство върви, но то далеч не е най-интересното. Скучаем, какво да се прави. Повече наблюдавам какво е положението в страната. Смятам, че правителството и щабът взимат най-добрите мерки. Да се надяваме, че ще се разминем по-леко.
А какво трябва да се случи с първенството според вас?
– Най-справедливо би било да се завърши по някакъв начин, но е ясно, че каквото и решение да се вземе – едни ще са онеправдани, а други ще са доволни. Обаче надали има човек, който може да каже дали ще има условията, за да завърши първенството.
Какви са впечатленията ви генерално от видяното в шампионата преди прекъсването?
– Нищо ново под слънцето за жалост. Лудогорец пак показа, че е недостижим. При Левски има странични проблеми, ЦСКА пък не демонстрира добри игри и поради това грандовете не могат да стигнат лидера. Единствената интрига беше между второ и четвърто място и битката за шестицата. Първенството не е на равнище, което задоволява. А сега ще стане още по-трудно, защото клубовете ще изпитат финансови трудности. Смятам, че сега е подходящ момент да се вземат по-стриктни мерки срещу многото чужденци. Не виждам някой от футболистите, дошли отвън, да впечатлява значително. Тяхната бройка е огромна и не си заслужава. А сега в тази обстановка става още по-конфузно, защото футбол няма, играчите не тренират, но заплатите им си текат.
Може би светлият лъч са младите родни таланти, които се налагат – Антов, Мартин Минчев, момчетата в Славия, в Ботев Пловдив…
– Наистина, това е някакъв светъл лъч. Не само, че това са наши момчета, излезли от школата, но вече се вижда, че дори на крехка възраст те са важни фигури в своите отбори. В ЦСКА най-добро впечатление ми правят точно българите. В Ботев и Славия конците също се дърпат от родните футболисти. В Черно море от години дават път на младите. Това е по-правилно. Има го и обратния пример – Берое, където пък следват друга посока. Но всеки си преценява…
А има ли светъл лъч за Левски? Какви ще са последствията за клуба от всичко, което се случва, и не говорим само за пандемията, но и за собствеността?
– Моето мнение е, че целта в Левски трябва да е как да се запази клубът. Всичко останало е незначително. Единствената цел е да се спаси Левски от погром. А спортно-технически отборът трябва да се остави на спокойствие. Публиката показа чудеса с действията си в помощ на Левски. Така че най-важното е клубът да съществува. Другите цели са фалшиво утешение – титли, купи, това не е реалистично. Чувам, че футболистите се отказват от част от заплатите си, но колко време ще издържат чужденците? Месец-два и ще искат да си ходят. Те са в Левски не от обич към клуба, а за да си пълнят касичките.
В ЦСКА пък всичко е наред в организационно отношение, но вече няколко години няма желаните резултати. Как си го обяснявате?
– Струва ми се, че там сплавта между български и чуждестранни играчи не може да сработи. Както казах – в ЦСКА ми правят впечатление родните футболисти, но чужденците не ме впечатляват.
