Първата цяла календарна година на Георги Иванов като президент на БФС определено не бе от тези, които той би искал да запомни. Лицето на българския футбол – мъжкият национален отбор, започна с надежди да спечели плейофа с Ирландия за качване в горна група на Лигата на нациите, но загуби и двата мача. А след това се размина на косъм да запише най-слабото си представяне в квалификации изобщо. Като срамно петно останаха загубите с 1:6 от Турция и 0:3 от Грузия, докато тези от Испания (0:3 и 0:4) бяха съвсем очаквани и сякаш не заболяха толкова.
Мачът в Тбилиси отприщи напрежение и в отбора, и във футболните среди, а необходимата жертва се оказа селекционерът Илиан Илиев. Последва бързо търсене на следващ треньор, но от кумова срама – на всички бе ясно, че изборът е предрешен. Постът бе поверен на селекционера на младежкия тим Александър Димитров, за когото упорито се спекулира от години, че е сред любимците на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов. След това Илиев не се сдържа и заяви, че новият селекционер е всял лоша атмосфера, като е злословил за предшественика си.
Дебютът на Димитров бе кошмарен – катастрофата с 1:6 срещу Турция. Последваха 0:4 от Испания и 0:2 пак от Турция. И когато се очакваше второ поражение и от Грузия, тимът ни изненада всички и спечели с 2:1. Глътка въздух или начало на подем – предстои да видим през 2026 г.
Но за Димитров новата година ще е решаваща – поставена му е цел да спечели групата в Лига С на Лигата на нациите, а самият той заяви, че ще се оттегли, ако отборът ни се изложи в това предизвикателство.
Тежките загуби на националите се разчуха и по световните медии, тимът ни се превърна в синоним на боксова круша, но футболът ни влезе в информационния поток с много по-позорен акт.
В края на ноември тотална некомпетентност доведе дотам, че преди мач по женски футбол Ирландия – Швеция в КК „Албена“ бе пуснат британският химн God Save the King вместо ирландския Amhran na bhFiann. Това веднага провокира британските медии да ни сравнят с Гамбия, където през 2022 г. помолиха националите на Мавритания сами да си пеят химна. И сякаш неслучайно мястото ни в световната ранглиста в края на годината е 88-о, точно пред Ангола, Бахрейн и Замбия.
Не само у нас се разчу и за зачетения гол на Емил Стоев („Славия“) срещу „Локомотив 1929“ (Сф) след подаване с две ръце на Мартин Георгиев. Нещо, което се видя от всички по телевизията, но не и от реферите на терен или от VAR. Заради това санкция понесе най-добрият ни съдия Георги Кабаков, но за кратко – после пак тихомълком беше върнат в нарядите.
И още куп грешки имаше – неотсъдена дузпа в ущърб на „Локомотив 1929“, два погрешно показани червени картона и т.н. Изобщо – циркът „Български футбол“ продължи представленията си на пълни обороти.
И, както обичайно – с голямо чувство за собствена значимост на отборите ни, но с нищожно покритие при участието им в евротурнирите. Тази година пак само „Лудогорец“ успя да пробие в основната фаза на континентален турнир – Лига Европа.
През 2025-а разградчани спечелиха 14-ата си поредна шампионска титла и изравниха европейското постижение на латвийския „Сконто“. Но пътят към 15-ата поредна, което би било изравнено световно постижение, не изглежда толкова гладък. Всъщност доминацията на „Лудогорец“ в Първа лига се пропука благодарение на силното представяне на „Левски“ под ръководството на испанеца Хулио Веласкес, който пое отбора в началото на 2025 г. В момента „сините“ водят със 7 точки аванс пред шампионите и „ЦСКА 1948“. Откакто влезе в Първа лига, „Лудогорец“ никога не е изоставал толкова през зимната пауза, а дали ще успее да навакса до края на сезона – това ще е основната интрига. Иначе колебанията в играта на разградчани бяха решавани по познат начин – с треньорски смени. Първата жертва бе Игор Йовичевич, а Руи Мота се задържа по-малко от 4 месеца. Сега от норвежеца Пер-Матиас Хьогмо се очаква да стопи разликата с „Левски“.
През 2025 г. си отидоха редица легенди – Кирил Ивков, Добромир Жечев, Стоян Йорданов… Е, не се мина и без гаф в това отношение. През март мачът „Арда“ – „Левски“ започна с минута мълчание в памет на бившия играч на домакините Петко Ганчев, но след това се оказа, че човекът си е жив и здрав.
Но пък не всичко е в мрачни краски. Тежките здравословни проблеми на легендарния нападател на ЦСКА и бивш национален селекционер Любослав Пенев доведе до рядко срещано напоследък обединение. Подкрепа за лечението му оказаха не само фенове на „червените“, но и редица бивши и настоящи футболисти от различни други отбори. Дори малко преди Коледа имаше благотворителен турнир в подкрепа на Пенев. Силна подкрепа имаше и в Испания, където голмайсторът все още се радва на голямо уважение.
Имаше и други положителни неща, които не бива да бъдат подминати. БФС се опита да даде по-голям шанс на българските футболисти. И успя да намери решение, но не с административната мярка, задължаваща клубовете от Първа лига да излизат с минимум 4-ма българи в титулярния състав. Не, този ход не се оказа дотолкова удачен, тъй като водещи клубове като „Лудогорец“, „Левски“, ЦСКА и „ЦСКА 1948“ предпочетоха да се лишат от по 400 000 лв., за да избегнат разпореждането. Доста по-смислено всъщност се оказа решението за създаване на Академия БФС – целта е 30-ина от най-талантливите млади футболисти да тренират, учат и живеят заедно, като бъдат подготвяни от квалифицирани треньори, включително и от селекционери на националните ни формации и методист на ФИФА. Ход, който би трябвало да даде първи плодове след няколко години.
Добър стимул може да се окаже и решението на УЕФА да ни даде домакинство на Евро 2028 за юноши до 19 години. Това не само ще осигури мачове на нашите юноши с елитни съперници в качеството им на домакин, но и ще позволи на публиката да види част от бъдещите големи футболисти на Европа.
Свилен Кириловски/ segabg.com
