През пролетния дял на първенството Левски продължава натрупаната инерция от началото на сезона. Отборът успя да изгради свой стил на игра, което представляваше трудност през последното десетилетие.
Треньорът Веласкес изгражда стил, подобен на друг испански специалист, а именно наставника на ПСЖ – Луис Енрике. Сходствата в тактическите им замисли се изразяват в това, че и двата отбора практикуват позиционен футбол, в който притежанието на топката е изключително важно.
Левски в атака изглежда опасен и изнася топката в система 3-4-3 като в повечето случаи Гашпер Търдин влиза между двамата централни защитници и е основния двигател в изнасянето – Вуцов-Димитров, Търдин, Вуликич – Алдаир, Бурас, Сула, Майкон – Бала, Око-Флекс, Сангаре. Друга интересна ротация, с която Веласкес изненадва опонентите, е ролята на защитник номер 1 за изминалата година – Майкон. Неговите комплексни качества и поливалентността му водят до използването му както в халфовата линия като вътрешен полузащитник, така и като човек на фланга, държащ ширината. С това той наподобява на левия краен бранител на ПСЖ Нуно Мендеш.
Друго сходство в играта на двата тима е, че Левски държи да овладее центъра на терена чрез числено преимущество. „Сините“ оформят ромб между Бурас, Сула, Майкон и Бала, или Око-Флекс. Четириъгълникът при парижани се оформя от Хакими, Заир-Емери, Витиня и Нуно Мендеш. По този начин Левски винаги разполага с човек повече и така успява да създаде опасности пред вратата на съперника. Десния фланг се държи в повечето случаи от Алдаир, разчитайки се особено на неговата скорост, центриране и издръжливост. Той е човекът, който във фаза атака играе ролята на крило, а в защита на бег.
Други двама ключови играчи в състава на „сините“ са Евертон Бала и Армстронг Око-Флекс. От тях се очаква импровизацията и опасността в атака. Двамата разполагат с добър удар, дрибъл, техника и висока комбинативност. Тактическите указания на Веласкес често принуждават съперника да изпада в шахматни ситуации, в които едно решение на защитата ще затвори опция за Левски, но ще отвори друга.
Като една от основните цели на „сините“ е да извадят хората в отбрана от защитната линия. По този начин да отворят пространство зад гърба им, което да бъде използвано от Сула, Бала или Око-Флекс.
Нещо, върху което испанският наставник акцентира и в същото време е трудно за разбиране от нормалния фен, е, че в съвременния футбол няма позиции, а зони, в които играчите трябва да се намират и пространства, които трябва да се създават и използват.
Ролята на централния нападател също е знакова във философията на Веласкес. Основният избор там е контузеният малийски нападател Мустафа Сангаре. Разчита се на неговата скорост, експлозивност и добро пресиране в противниковата половина.
Този изграден стил донесе лесни победи срещу Ботев Враца, Локомотив София, Ботев Пловдив и ЦСКА 1948, но в същото време не се наблюдаваше в двубоите срещу Лудогорец. Това озадачава „сините“ фенове, но каква е причината да не виждаме стила във „важните мачове“?
Левски и в частност Хулио Веласкес добре преценяват и анализират своите съперници, както и техните силни и слаби страни. Проблемът на „сините“ е преходът от фаза атака към фаза защита. Лудогорец също проповядва позиционен футбол и разполага с бързи състезатели, които могат да хванат в крачка Левски, когато Майкон и Алдаир не са в защита, а се разчита само на двамата централни бранители плюс Търдин, който снове между линиите. Именно заради тази опасност често „сините“ не са себе си в мачовете с Лудогорец. Веласкес не приема излишни рискове. Този основен детайл пречи на Левски да изгради доминиращия си стил срещу съперници, които са в листата на силните.
Антонио Захариев/ „Мач Телеграф“
