-
-
Четвърти дубъл за Лудогорец след 2012, 2014 и 2023 г. или 22-ра купа във витрината на ЦСКА? Хегемонът в клубния ни футбол през последните 14 сезона или историческият гранд, който в момента дори си няма свой дом, но чиято многобройна публика със сигурност ще създаде гореща атмосфера на „Васил Левски“ днес? Моментната висока класа или извечната традиция в турнира, който има своето 85-о издание?
И двата съперника преодоляха инфарктни моменти по пътя към решителния сблъсък за трофея, при това на един и същи етап от турнира. Походът им започна с безпроблемни победи на шестнайсетинафиналите – 6:0 за шампионите срещу поповския Черноломец, който дори не пожела да се възползва от домакинството си по регламент и дойде на крака в Разград, и 4:0 за ЦСКА в Добрич срещу бъдещия нов член на Първа лига Добруджа. Драмите предстояха на осминафиналите, където в Бистрица домакините от ЦСКА 1948 на два пъти повеждаха срещу фаворита от Делиормана, който се измъкна от затруднението с гол на Ивайло Чочев в добавеното време за победното 3:2. В същото време на „Коритото“ срещу варненския Спартак ЦСКА бе изправен пред трудната задача да заличава цели два гола пасив до 25-ата минута, за да стигне също до 3:2. Дузпи след 120 минути борба пък бяха необходими на лудогорци, за да отстранят на четвъртфиналите последния носител на купата Ботев Пд, като в герой се превърна вратарят Хендрик Бонман, спасил удара от бялата точка на Константинос Балоянис. Нелеп автогол на Мика Пинто пък усложни малко задачата на ЦСКА срещу Арда, въпреки че армейците поведоха комфортно с 2:0. На червените им се наложи за втори път да поемат към далечна дестинация – Варна, където срещу втория представител на морската ни столица Черно море бе удържано нулево реми, след което последва ново 2:1 в домакинство. На полуфиналите разградчани пък имаха безоблачна среща с врачани, мислещи главно как да не изпаднат от елита.
И като щрих на предварителните ни очаквания един ярък контрапункт. На 24 май 2016 г. ЦСКА спечели купата пред почти пълен стадион „Васил Левски“ и с 14 българи в състава си – 11 титуляри и 3 смени, а четирима наши сънародници останаха на резервната скамейка на червените. Срещу тях пък се изправи отбор, използвал един-единствен легионер в срещата – Монтана. Сега няма да е чудно и двата спорещи за отличието тима да излязат на игрището с по 10 чужденци в титулярните си единайсеторки и само с по един българин „за цвят“.
Лудогорец играе за 45-и път в турнира, а 30-те сезона преди ерата „Домусчиев“ не се запомнят с нищо особено, освен временни проблясъци като участието в четвъртфиналните групи през 1985/86 г. Дебютът в съревнованието е чак през 1958 г., когато загубата с 1:3 още в първия кръг от пернишкия Миньор слага край на илюзиите за дълъг рейд. През септември 1986 г. лудогорци записват и най-срамния си резултат – 0:7 срещу Светкавица в Търговище. Всичко се променя като с магическа пръчка след лятото на 2010 г.
ЦСКА пък е за 36-и път на финал, като само Левски има повече – 38. Спечелил е 21 от тях (за последно през 2021 г. срещу Арда) и в 14 е изпивал горчивата чаша на разочарованието (за последно срещу сините през 2022 г.).
И нещо интересно – и двата днешни съперника имат една и съща успеваемост, що се отнася до сполуките на финала – печелят по 60 процента от решителните срещи, макар историята на лудогорци далеч да не е толкова богата (3 купи след 5 изиграни финала). Днес някой ще вземе превес над другия по този показател. Но никой от тях няма да стигне успеваемостта на Левски в турнира – сините са спечелили 26 трофея и са загубили едва 12 финала./ „Тема спорт“
