В петък Здравко Лазаров-Електричката навърши 50 години. Зад гърба си бързото крило има престои в Левски, ЦСКА, Славия, Локо Пловдив, Черно море… Силни периоди в Турция. Кариера, за която в наши дни футболистите ни могат само да си мечтаят. Именно за мечтите, миналото и бъдните дни „Тема Спорт“ потърси Лазаров в навечерието на юбилея му.
Г-н Лазаров, как се чувствате на прага на 50-годишния си юбилей?
– Благодаря, добре. Половин век е това (смее се). Най-важното е да сме добре със здравето, другото са бели кахъри… Бързо минава времето, докато да се обърнеш, и си на 50. Все едно вчера бях на 20 и превземах футболните терени. Странно е чувството на прага на такъв юбилей…
Ако ви кажат “утре влизайте на терена”…
– Готов съм (смее се). Аз все още играя, макар и за ветераните на Локомотив Пловдив. Имаме силен отбор. Поддържам форма. Най-важното е, че още ми се играе футбол. Като гледам какво е нивото у нас, мога да се пусна в някой мач и на 50 години.
Обикновено този период от живота е време за равносметки, съжалявате ли за нещо?
– Никога не съм съжалявал в живота. Винаги съм гледал позитивно, напред и съм се наслаждавал на всеки момент, защото зная, че времето не може да се върне.
Кой период смятате за най-успешен от богатата си кариера?
– Определено този в Турция. Там прекарах страхотни седем години и половина в Коджаелиспор, Газиантепспор, Кайзери Ерчиеспор. Усетих истински футболен фанатизъм. Там играта е издигната в култ. По това време бях и национал на България. После имах успешен период и в Локомотив Пловдив към края на кариерата си. През тези 4-5 години на „Лаута“ се чувствах много силен и ако не беше тази болест, можех да играя още, но спрях на 40 години (б.р. – през 2016 година е диагностициран със злокачествен тумор на тестисите, но след успешна операция успява да се възстанови).
В тази връзка как са нещата към днешна дата в това отношение?
– Засега всичко е нормално, вече 10 години. Тук е мястото да вдъхна кураж на Любо Пенев, Боби Михайлов, Петьо Хубчев, Джони Велинов… Научил съм много от тях и знам, че ще се борят до последно. Вярата е най-важна.
Да се върнем към кариерата ви, имаше ли шанс да направите голям столичен шлем, след като играхте за Левски, ЦСКА и Славия?
– Не, никога ме съм имал предложение от Локомотив София. За мен е чест, че съм играл за Левски и ЦСКА. Няма какво да се заблуждаваме, това са двата най-големи отбора в България. Беше невероятно.
По-големи от Левски и ЦСКА няма.
В последните години обаче те отстъпиха челната позиция на Лудогорец…
– Така е. Последния път, в който Левски стана шампион, играх за ЦСКА (б.р. – пролетта на 2009 г.). Тогава изпуснах онази дузпа срещу Черно море на „Тича“ – подхлъзнах се. Водихме на Левски с една точка, но и да я бях вкарал, щеше да е за 1:1. После ни изпревариха в класирането и те станаха шампиони. За съжаление в последните 15 години няма какво по-различно да стане от това Лудогорец да е първи. Този сезон Левски има златен шанс. Седем точки е добра преднина. Сините имат всички предпоставки да триумфират накрая, всичко си зависи от тях.
Треньорството не ви ли поблазни през тези десет години, след като спряхте с футбола?
– В началото да. Бях две-три години треньор на Вихрен Сандански, но не се получиха нещата. Съжалявам, че сега съм малко встрани от футбола. Но такива са обстоятелствата. Липсва ми футболът, прекият досег до него. Гледам го само отстрани по телевизията… Но знае ли човек, някой ден може пак да стана треньор. Аз имам лиценз А от 15 години мога да водят отбор от Б група, да съм помощник в елита. Три-четири пъти съм ходил на опреснителни курсове, но като гледам, от 100 човека на тях само трима работеха… Невероятно е това, което се случва в България по отношение на треньорите. Вижте последните дни колко смени имаше само в Първа лига. Въртят се около десетина души и това е. Залага се и на чужденци.
Бяхте част от националния отбор на България, участвал за последно на голямо първенство – Евро 2004 в Португалия, какво се обърка след това?
– Дълга тема е… Но да, онова европейско остава върхът в кариерата ми. Чувството беше невероятно. Съжалявам, че от тогава България така и не може да се класира на голям форум. Не зная вече какво трябва да стане, за да успеем. 22 години ни няма на картата. Много време е това. Затова и казах, че не съжалявам за нищо, защото играх и на високо ниво с националния отбор освен силния период в Турция. Имахме много силни футболисти тогава в топпървенствата на Европа. А сега почти никой – Илия Груев в Лийдс и отскоро Росен Божинов в Пиза. Ако някой ми беше казал преди 22-23 години, че няма да имаме играчи в топпървенствата на Европа, нямаше да повярвам.
По време на престоя ви в Турция имахте ли вариант за някой от топотборите в страната?
– Да,искали са ме и от Галатасарай и от Бешикташ,но президентите на отборите, в които бях тогава, не ме пускаха. Не искаха и да чуят да се разделят с мен. Преди турското първенство беше една мини А група, а сега и там няма никой. По мое време бяхме 7-8 играчи на топниво в турските отбори. Виждате и сега какво е нивото на турския футбол – Галатасарай разби Ювентус преди дни.
