-
-
България победи с 2:1 Грузия – сиромашка радост, но на този етап толкова. На зловещо празния „Васил Левски“, на който през голяма част се чуваше само публиката на гостите, трикольорите изиграха най-силния си мач от доста време насам. Да, да надвиеш съперник, който се е пуснал от хорото, не е повод за огромна гордост. Но трябва да отчетем и хубавите неща, които се видяха под дъжда.
Това бе единственият двубой от световните квалификации, в който отборът имаше ясна стратегия. Знаеше не само какво иска, но и как да го постигне. Още в началото националите се прибраха в отбрана, но не се счупиха от натиска на гостите – нещо нетипично. Защитниците обаче бяха добре групирани и в тези минути, както в първите на втората част показаха добро подсигуряване. Напълно предоставихме владеенето на топката на грузинците, но чакахме всяка възможност да ги клъвнем близо до центъра или в тяхната половина, след което да развием бързо нападение. Точно така станаха попаденията – с пресечени пасове в противниковото поле. При това първото дойде след дебютното по-смело изнасяне напред.
Другото – селекционерът Александър Димитров уцели с крилата. Точно по фланговете ударихме. Здравко Димитров пробиваше, а след такива ситуации Георги Русев и Филип Кръстев опънаха мрежите. Първите двама са позабравени герои. Но пък показаха, че може да са полезни.
Та толкова – скромно, но нещичко. Хубаво е и националите да бъдат по-скромни, каквито все още са възможностите на този тим. Ударите бяха само три, Грузия в доста периоди се чувстваше така, сякаш играе в задния си двор. Неща, които не бива да се подминават.
Росен Ангелов/ „Тема спорт“
