-
-
Всеки, който е наясно с националния отбор на България и съперниците ни в настоящите квалификации, е бил наясно, че ще бъдем тъпанът на групата
Сблъсък на два различни свята. Така може да се определи гостуването на България на Испания, завършило със загуба 0:4 за „лъвовете“. Можеше и по-зле! Нашите се хвърлиха с всичките си миниатюрни сили, а домакините не се напъваха много-много, за да се стигне до тази тежка загуба. Ако пък Кирил Десподов беше реализирал поне една от двете си златни възможности, можеше дори да отбележим почетно попадение. Каквото и да се беше случило във Валядолид, това нямаше да промени статуквото, в което Испания е на върха, а ние – на дъното. Разликата е толкова голяма, че дори не можем да ги стигнем, че да ги ритнем. За два мача с Испания нямаме нито един жълт картон, а нарушенията ни са общо 12…
Реално още преди старта на настоящите квалификации беше ясно, че няма да играем на световното първенство през 2026 година. Дори от ФИФА ни уведомиха превантивно, за да не се объркаме нещо, че в следващите 3-4 цикъла нямаме никакъв шанс да играем на голям футболен форум. Причината е прозаична и до болка позната – много сме слаби. Почнаха мачовете и някак реалността успя да шокира лаиците. Видиш ли половин България тъкмо сега научи, че националният отбор е слаб, а Испания и Турция са много силни. В Грузия пък играят футболисти за стотици милиони, а нашите правят промяна, в основата на която е селекционерът Александър Димитров и защитникът Атанас Чернев…
Всеки, който е наясно с националния отбор на България и съперниците ни в настоящите квалификации, е бил наясно, че ще бъдем тъпанът на групата. Да, тази загуба с 1:6 от Турция на Националния стадион „Васил Левски“ дойде в повече. Тя беше вследствие на два основни фактора – ние сме слаби, съперникът – силен. Те обаче бяха подхранени от серия индивидуални грешки, каквито няма и в мачлетата пред блока. На вратаря ни Димитър Митов в този ден и тролей би минал под плонжа, Виктор Попов си вкара съвършено нелеп автогол и трябваше да го извадят моментално, защото после той толкова се погуби на терена, че през зоната му стана магистрала. За капак Петко Христо се строполи изключително комично за шестия гол на Турците и направи за смях не само себе си, но и България.
На целия този фон стигаме до новия селекционер Александър Димитров, който очевидно има самочувствие да поеме тима, въпреки че е наясно, че шамарите ще следват един след друг. Треньорът, който някои продължават да наричат „млад специалист“, а той скоро ще празнува 50-тия си юбилей и е в професията от около 15 години, влезе малко тромаво в месомелачката на националния отбор. Той се готвеше 6 години при младежите да направи тази крачка, а когато я направи, сякаш прегоря в стил „имах мечта да имам часовник, сега имам часовник, но нямам мечта“.
И той трябва да е наясно, че към днешна дата със селекционера на Испания Луис де ла Фуенте, който също е поел първия тим след период в младежите, са два различни свята, в които притчата за Давид и Голиат е тотална утопия.
Димитър Димитров/ „Мач Телеграф“
