Хулио Веласкес е име,което носи със себе си модерно виждане за футбола, дисциплина и ясна философия на играта. Начело на Левски испанският специалист се стреми да изгради отбор, който не само печели, но и впечатлява със стил и характер на терена. Дон Хулио разказа за предизвикателствата пред клуба, адаптацията му към българския футбол, както и за визията му за бъдещето на „сините“. Ето какво каза испанският специалист, който води Левски към титлата, в интервюто за „Мач Телеграф“.
– Г-н Веласкес, думата „титла“ забранена ли е на „Герена“, или напротив – всеки я крещи с пълно гърло?
– Няма нищо забранено. Нашият фокус е ежедневната работа – да работим ден за ден. И това, в което влагаме нашите усилия и върху което се съсредоточаваме, е това, което се случва в седмичния режим – ден за ден и седмица за седмица.
– Точките са ясни, но чисто игрово колко близо е Левски до титлата?
– Това не е начинът, по който ние възприемаме съревнованието. Начинът, по който ние гледаме на нашето участие в първенството, е само настоящето. Мач за мач започнахме да мислим още от старта на подготовката през лятото в Правец. И по този начин ще бъде, докато завършим настоящия сезон. Когато свърши първенството, ще видим докъде сме стигнали и къде се намираме. Уважавам всяко мнение, но това е нашият начин, по който се отнасяме към първенствата и турнирите, в които участваме.
– Кое е най-силното и най-важното оръжие на Левски на терена според Вас, като не е задължително двете да са едно и също?
– До този момент това е колективът. И тук много ясно изразено е това, че „Ние“ е над „Аз“.
– До каква степен Левски се доближава игрово до вашата визия за добър футбол?
– За мен най-важното е профилът на футболистите. Взаимоотношенията и взаимовръзките между всички тях. Мисля, че игровият процес е динамичен. В процеса на едно първенство има много промени на базата на различни обстоятелства. Но в общи линии считам, че отборът играе добре. А във връзка с това какво означава за мен да играе добре – имаме ясна идея за играта и разпознаваем стил. Винаги се опитваме да играем атакуващо, независимо дали става дума за мач вкъщи, или навън. Видяхте го и в Европа, и в българското първенство. Вглеждаме се повече в нас самите, отколкото в съперника. Показваме характер и смелост, както и проактивно мислене и когато сме с топката, и без нея. Ясно е, че има дни, в които ти се получава, а в други -не толкова добре. Считам, че откакто работим заедно с момчетата, отборът има идентичност и разпознаваемост. Затова и съм доволен от това, което показва Левски като игра. Винаги може да бъде и по-добре, разбира се.
– В тази връзка, ако има мач между онзи Левски, който вие заварихте и този, който е сега, кой ще победи?
– Не ги разбирам нещата по този начин, защото само един елемент може да промени много неща. Аз имам доста системен подход към нещата, вследствие на което не виждам смисъл от подобен тип сравнения. Това, което на мен ми харесва, е да правя обективен анализ. И на базата на това, което представлява в даден момент отборът, мога да анализирам различни процеси и ситуации. Но все пак, за да ви отговоря на въпроса, мога да кажа, че откакто съм начело има израстване и всичко това идва от невероятното отношение, което имат футболистите към процесите изобщо и заради начина, по който възприемат нещата.
– А кой според вас е най-силният мач на Левски под ваше ръководство? Поне за мен това бяха гостуването на Брага и на Лудогорец за Купата, но пък така стана, че Левски загуби и двата мача.
– Щом сме ги загубили, не бих отличил тези мачове като най-добрите. Защото винаги, когато анализираш нещата, трябва да знаеш в какъв момент се намираш ти, както и състоянието на съперника. Съгласен съм с вас, че ако говорим за Брага, това е отбор, който разполага с огромно качество и на колективно, и на индивидуално ниво. Много бяха хубавите ни и интересни мачове досега. А във връзка с вашата оценка относно Брага, както и с течение на времето, може да се види, аз давам много висока оценка на представянето на отбора. Много малко не ни достигна в този мач да се класираме напред. А трябва и да имаме предвид какви бяха и другите отбори, с които играхме. Апоел Беер Шева си е лидер в тяхното първенство, Сабах е лидер в своето, Брага в момента е на четвъртфинал в Лига Европа, а A3 Алкмаар пък е четвъртфиналист в Лигата на конференциите. Левски остави изключителни впечатления с играта си. Именно заради това няма да се уморя да казвам, че тези момчета и този колектив заслужават много висока оценка и съм много горд с тях.
– А кой беше най-слабият ви мач?
– Не искам да отделям такъв. Знам, че може би на много хора им харесват такъв тип класации, но аз не ги възприемам така нещата.
– Тази пролет Левски загуби три пъти от Лудогорец. След като сте си направили анализ, кое смятате, че стои в основата на тези загуби, всяка от които беше с по 0:1?
– Ако трябва глобално да погледна на нещата, първото нещо, за което трябва да си дадем сметка, е, че отборът, за който ме питате, е 14 пъти поред шампион на България. Това не е плод на случайност, а е поради стечение на редица обстоятелства и фактори. Говорим за отбор, който е много добър и като колектив, и с невероятна класа на отделните играчи. И това ниво на индивидуалната класа на играчите даде отражение в някои моменти и точно такива конкретни детайли решиха тези мачове. Така че накратко – това е моят анализ. Има, разбира се, и други аспекти, които ще ги запазя за себе си.
– Питам, защото на пръв поглед тези загуби си бяха като дежавю, но всъщност бяха съвършено различни една от друга, най-малко защото бяха в различни турнири…
– Е, разбира се. Абсолютно всички мачове са различни един от друг. И тези бяха тотално различни, а и в различни турнири. Вследствие на което и различни емоции предизвикват, различен начин на игра. Но имат и нещо общо. Това, което ги свързва, е, че във всеки от тях малък детайл определи разликата, това е.
– Усещате ли в съблекалнята да се надига във вашите играчи реваншизъм срещу ЦСКА и Лудогорец, защото това са двата отбора, които все още Левски не е победил през този сезон?
– По-скоро се опитваме да подходим със зрялост към ситуацията. Шампионатът е съставен от много отбори. Ако беше друг спорт или пък на елиминации, тогава разговорът щеше да е различен. Всеки може да си прави каквито иска анализи и изводи. А зрелостта е да осъзнаваш, че си в редовен сезон в едно такова първенство и енергията ни не е съсредоточена само върху един противник. Начинът, по който мислим, е ден за ден и мач за мач, подхождайки отговорно към всички противници.
– Какво е усещането за един испанец да бъде треньор на Левски – отбор, който за България е това, което е за Испания Реал Мадрид или Барселона?
– Аз не се сравнявам с никого. Барселона си е Барселона, Ювентус си е Ювентус, Левски си е Левски. Не влизам в такъв род сравнения. И във връзка с вашия въпрос -много съм щастлив в България, много съм щастлив в София и съм много щастлив, че съм треньор на Левски. А освен щастлив, съм и горд за това, че имам привилегията да съм треньор на институция, каквато е Левски. От тук нататък гледам и да се наслаждавам по време на ежедневната си работа.
– Като ви попитах за усещането, имах предвид и дали вие усещате огромната връзка, която има между Левски и неговите привърженици…
– От първия ми ден в клуба и аз самият, а и помощниците ми, и семейството ми, само можем да сме благодарни за отношението към нас. Винаги сме се радвали на уважение. Всеки ден. Това е нещо, за което съм изключително благодарен. И както съм казвал и друг път, подкрепата на нашата публика както в домакинствата, така и в гостуванията, е нещо забележително. И мисля, че това е огромна добавена стойност за нас.
