-
-
В четвъртък вечер Лудогорец ще изиграе първия си официален мач за 2026 г., като визитата е повече от сложна – на митичния „Айброкс“ срещу намиращия се в отлична форма от началото на годината тим на Рейнджърс.
Футболният деятел и мениджър Петьо Костадинов обаче разкри впечатляваща история, свързваща Лудогорец и шотландския гранд. Става дума за Ивайло Чочев. Да, същият Ивайло Чочев, който в момента е голмайстор на „орлите“ и е сред фаворитите за приза „Футболист на годината“.
„През 2011 г. Чочев беше на 18 години. Той беше капитан на Чавдар Етрополе в „Б“ група“, а този набор ’93 беше много силен, като освен Ивайло, в него беше Димитър Евтимов, както и Ники Ботев, който в момента ръководи всичко в Етрополе. Тогава почти всички големи отбори, без Реал Мадрид, идваха да гледат младите момчета на Чавдар Етрополе“, започва своя разказ Костадинов пред „Мач Телеграф“.
„Човекът, който хареса Чочев, по-късно стана мениджър на Фолкърк. В онзи момент много ни помогна и Павлин Панайотов, който живее в Единбург, макар и част от годината да прекарва в България. В Рейнджърс с нас беше и Анжело Йорданов, набор’95. От клуба харесаха и двамата футболисти, но там никога не дават договор предварително. Искаха да проверят двамата играчи на място и това се случи от 1 до 7 май 2011 г. Просто тяхната практика е такава. Макар че Чочев институционално беше готов за първия отбор на Рейнджърс в онзи период. Беше организирана специална контрола срещу отбор от третото ниво на шотландския футбол. Преди мача му казах на Чочев, че никой няма да му подава, защото всички други са местни момчета и си пазят хляба. Така и стана, но Ивайло беше перфектен. Него в тренировките дори и играчите от първия отбор не можеха да го преодолеят. Той винаги е играел с номер 18, защото това е датата му на раждане – 18 февруари 1993 г. В Рейнджърс обаче игра с 15, защото 18-ка-та беше заета“, припомня още от любопитната история Петьо Костадинов.
„Трансферът не се състоя по една обективна причина – Рейнджърс изпадна в несъстоятелност няколко месеца по-късно и отиде в четвърта дивизия. А там чужденци нямаше, върнаха се само местните герои. Мисля, че те имаха дългове около 100 млн. паунда. Феновете обаче изкупиха абонаментните карти само за няколко часа. Ето това е истинска любов. Иначе знаете ли колко интересно се запознахме с Чочев. Той беше баскетболист, имаше поне 40 медала от този спорт. Видяхме го на една ливада и му дадохме визитките си. Така станаха нещата. Друг е въпросът, че преди да отиде в Палермо, той беше много близо до Монако“, каза още Костадинов. Той разказа и куп интересни истории за посещението си на „Айброкс“ и какви спомени има от този митичен стадион.
„За толкова години във футбола съм посетил хиляди стадиони. Но там наистина дишаш футбол. Знаете, че те са запазили оригиналната фасада. Но и съблекалнята за домакини също е непокътната. Направил го е легендарният Уолтър Смит. Когато целият стадион е бил реконструиран, имало идея съблекалнята за домакини да бъде ремонтирана. Смит обаче е казал, че хората, които са планирали това, явно не разбират от футбол. Той нямал нужда от мотивационна реч, защото когато феновете отивали към стадиона, минавали именно от там и се усещала атмосферата. Така и станало“, казва Костадинов.
„В музея на Рейнджърс се пази едно писмо от 12-годишно момче. То било със счупен крак и пожелало да гледа мач на Рейнджърс долу до терена. Знаете ли кое е това 12-годишно момче? Уолтър Смит. Друг от бившите им треньори пък е забранил да махнат закачалките за каскети в съблекалнята за гости. Те били много на високо. Когато щели да правят демонтацията, той се намесил и забранил. Това било точно преди мач от евротурнирите. Казал им, че така, като са много на високо, като дойдат гостите, особено от Европа, ще си помислят, че ще играят с някакви великани. И заради това са останали въпросните закачалки“, завърши своя разказа Петьо Костадинов.
