-
-
Два мача, толкова делят националния отбор на България от класиране на голямо първенство за първи път от Евро 2004 в Португалия. Днес трикольорите трябва да направят първата стъпка – да победят Унгария на „Васил Левски“, а в средата на ноември да приемем отново в София, отново в един мач, спечелилия от двойката Исландия – Румъния, който се играе довечера също от 21:45.
Да, еврофиналите са колкото близо, толкова и далеч, защото нивото ни не е слабо, а самият факт, че трикольорите пак излязоха на правата за класиране, сам по себе си е постижение. Това реално не ни се беше случвало от 17 години, пише „Тема спорт“.
На 7 юни 2003-а не трябваше да губим у дома от Белгия в квалификациите за Евро 2004, защото след това ни очакваха два двубоя с аутсайдерите Естония и Андора. Две победи срещу тях ни пращаха в Португалия. Възпитаниците на Пламен Марков тогава успяха – 2:2 с червените дяволи след изравнителен гол на Светослав Тодоров от дузпа в 71-ата минута. А преди това бе вкарал и Димитър Бербатов. Но тогава имахме играчи, имахме силен колектив и индивидуалности, а и с ръка на сърцето може да кажем, че големият Пиерлуиджи Колина ни удари едно рамо. Разполагахме с футболисти в Топ 4 първенствата на Европа. Нещо, което към днешна дата е по-скopo химера, отколкото добро пожелание. Единственият ни такъв за този мач с Унгария – Кирил Десподов, осъзна, че Серия А не е за всеки, и се върна у нас, като подписа с Лудогорец.
Предишният капитан Ивелин Попов пък би отбой след края на евроквалификациите през есента на миналата година и сложи край на кариерата си в държавния тим. Само за справка, защото за сравнение ще е кощунство да се говори – по средата на квалификациите за Евро 2004 Красимир Балъков също спря с националния, но основата вече я имаше – наследници не липсваха. Стилян Петров веднага взе диригентската палка. А сега диригенти няма, само слушатели и зрители.
Иначе от лятото на 2003 година националите само още веднъж бяха близо да излязат на финалната права за голям форум. Ютията от дъното отлепи Любослав Пенев. В пресявките за световното първенство в Бразилия през 2014-а попаднахме в изключително тежка група с Италия, Дания и Чехия и логично завършихме четвърти след тях. Но в един момент в заключителните два двубоя през октомври, въпреки че през септември бяхме паднали с 0:1 от Италия в Палермо, след силна игра се оказахме с шансове, макар и не много големи, да гоним второто място. И да чакаме развоя в другите групи, за да играем бараж, да не сме най-слабият втори от всички 9 групи. Е, не ни се получи – за три дни паднахме от Армения с 1:2 като гост, а после и с 0:1 от Чехия у дома. А съвсем накрая именно от нашата квалификационна група се оказа, че вторият тим Дания е с най-слабите показатели и няма да играе на плейофите.
Днес обаче ситуацията е малко по-различна, с една идея по-обнадеждаваща, отколкото преди 6 години. Мачовете пак са два, но ако успеем в тях, трети няма да има. А и няма да чакаме другите групи – бием Унгария, а после и Исландия или Румъния и – здравей, футболно лято. Пак ще сме сред големите, пак ще се говори за нас.
До тогава обаче Георги Дерменджиев и възпитаниците му трябва да покажат, че с много воля и характер ще сломят коравите маджари, както са го правили поколения преди тях.
ВЕРОЯТЕН СЪСТАВ НА БЪЛГАРИЯ: Пл. Илиев, Сисиньо, Терзиев, Божиков, Недялков, Иванов, Янков, Неделев, Малинов, Десподов, Краев
Резерви: Михайлов, Георгиев, Попов, Димитров, Антов, Велковски, Костадинов, Цветков, Карагарен, Йомов, Кръстев, Д. Илиев, Иса
ВЕРОЯТЕН СЪСТАВ НА УНГАРИЯ: Гулачи, Ат. Салай, Орбан, Ланг, Холендер, Калмар, Наги, Шигер, Беше, Шалай, Ад. Салай
Резерви: Дибус, Хегедуш, Хангя, Ботка, Кечкеш, Него, Фиола, Чери, Газдаг, Сьоке, Николич, Варга
