-
-
Когато той заставаше зад топката, за да изпълни пряк свободен удар, феновете се подготвяха да вдигнат победоносно ръце и заради него преименуваха това статично положение в “дълга дузпа”. Един от най-емблематичните, технични и обичани халфове в историята на Локо Пд и българския футбол. Той така и не свикна със светлините на прожекторите и предпочете да остане в сянка, а неговите интервюта в последната декада се броят на пръстите на едната ръка. Въпреки това той остава в сърцата на запалянковците… На тези на Локо Пд, където записа впечатляваща кариера като футболист и треньор, а сега печели уважението и на тези на ЦСКА-София, където е асистент на Александър Томаш. Христо Колев – Бащата! Днес той навършва 60 години. Роден е на 21 септември 1964-та в Асеновград. Първите му стъпки във футбола са в село Нови извор, където живее, но скоро попада в полезрението на треньорите в Локо Пд. На стадиона в парк „Лаута“ Христо Колев е привлечен от Атанас Ангелов, под чието ръководство става републикански шампион за юноши младша възраст. Първият мач на Бащата за мъжки отбор е за Димитровград, където отбива военната си служба. Дебютира с черно-бялата фланелка през сезон 1984-1985, когато смърфовете са в Б група. До есента на 1988-а Христо Колев играе за родния си клуб в 83 мача и отбелязва 38 гола. Кариерата на техничния полузащитник продължава в гръцките Панатинайкос, с който става шампион и носител на Купата на страната, Атинайкос и Едесайкос. Христо Колев има 20 мача и 8 гола за националния отбор, участник на Световното първенство в Мексико’86. Ето какво сподели Христо Колев в интервю за „Тема спорт“.
Г-н Колев, връщайки се назад във времето, кой е най-хубавият период? Титлата с Панатинайкос или може би участието на Мондиал 1986..
– Не съм се замислял над този въпрос, но може би най-щастлив бях, когато от Димитровград се върнах в родния си клуб и облякох фланелката на Локо Пловдив. Тогава бях още много млад и излизах на терена с огромно вълнение. Бях истински щастлив, а около мен бяха уникални играчи като Аян Садъков (лека му пръст), Ераносян…
След това идва трансферът в Панатинайкос, а гърците изсипват една торба пари за вас. Твърди се, че половината стадион е построен с пари от този трансфер…
– Тогава не ги мислех тези неща. Аз не знаех, че са ме гледали. Бяхме с националния отбор за един приятелски мач в Ротердам и те бяха идвали там да ме наблюдават. Харесали ме и ме искали, но по онова време имаше правило, че трябва да навършиш 28 години и тогава да излезеш в чужбина. Партийните ръководители обаче направиха изключение и след като се плати тази сума, се съгласиха да ме продадат. В Панатинайкос имах 5-годишен договор. Първата година взехме купата, а на втората станахме шампиони и аз изиграх в почти всички мачове, като вкарах десетина гола, но тогава се случиха неща, които бяха извън футбола. По онова време обвинявах другите, но сега от разстоянието на времето и през призмата на опита ми разбирам, че аз съм си бил виновен за всичко…
А кое и кога ви е било най-трудно през годините?
– Със сигурност не е било на терена. Най-трудно ми е било да се преборя със себе си. Да успея да намеря паралел между това, което трябва да правя, и което искам. Винаги са ми били трудни взаимоотношенията с хората. Такъв съм. По-затворен в себе си, не обичам да изразявам чувствата си…
Но усещате обичта на феновете…
– Да, но не мога да се отворя и да се изразя… Никога не съм си поставял за цел да се превърна в легенда. Но бях щастлив вътрешно в себе си, че доставям удоволствие на хората. При мен беше важно първо аз да изпитвам наслада от играта. На мен силният ми крак е десният, но имам доста голове и с левия. Веднъж на мач със Славия на стадион „9-и септември“ си навехнах десния глезен и след това две години играх за Локо с тази контузия, което е малко известен факт, но няма значение. Та, тази травма ме принуди да работя повече за левия крак и даже в един момент психиката ми, футболната мисъл толкова се промениха, че ми се струваше, че съм роден левичар.
“Майсторът на дългата дузпа”… Тренировки или талант?
– Е, със сигурност трябва да го имаш заложено в себе си, за да го развиваш. Аз започнах да изпълнявам статични положения още когато бях 18-19 годишен. Оставал съм и да тренирам, но не мога да кажа със сигурност дали по 100 или 200 фала съм бил след тренировка. Аз играех за самата игра и затова съм бил харесван. Икономическите, финансовите въпроси никога не са ме вълнували.
Кой е автор на прякора ви Бащата?
– Мой приятел и бивш съотборник в Локомотив. Бяхме 13-14-годишни, когато ми измисли този прякор, но защо и как, по-скоро той знае.
С гръцкия Атинайкос се изправяте срещу Манчестър Юнайтед на Сър Алекс Фъргюсън. Какво не ви стигна да ги отстраните тогава?
– Много силно играхме, но не можахме да им вкараме. Имахме сума ти положения за гол, но не влиза и не влиза. И двата мача завършиха 0:0 и ни отстраниха в продълженията (б.р. – 0:2 през есента на 1991 г. за КНК). Реваншът беше на „Олд Трафорд“ и Манчестър Юнайтед успя да ни бие с два гола чак към края на второто продължение. Помня, че Фъргюсън, който тогава още нямаше титлата сър, бая се беше изплашил преди продълженията. Гледаше като в небрано лозе, ама накрая извадиха късмет. Тогава в английските вестници писаха, че Фъргюсън е бил пред уволнение, ако бе загубил от нас. Ние, скромният гръцки отбор, едва не го изгонихме човека от “Олд Трафорд” (смее се).
На Световното първенство в Мексико през 1986 година попадате в националния отбор, въпреки че сте имали контузия. На какво го отдавате?
– Иван Вуцов ме взе на Мондиала. На 17 март същата година професор Шойлев ми оперира менискуса, настъпиха малки проблеми с лечението ми, но за световното вече бях готов. Може да не съм бил в суперформа и затова да не съм играл, но не заминах на екскурзия в Мексико.
Сега вече сте в щаба на ЦСКА с Александър Томаш…
– Да и имаме работа за вършене. Целта е поставена и трябва да я изпълним.
