Александър Гицов гради чуждестранна кариера: вдъхновен от Ел Маестро, Стоилов и… американски футбол

Г-н Гицов, как се стигна до назначението ви начело на Фърст Виена?

– От клуба се свързаха с мен още преди няколко месеца и проведохме две срещи, на които ми бе обяснена концепцията им за развитие. Смятам, че техният проект е един от най-амбициозните в австрийския футбол и успя да ме заинтригува. От своя страна аз им представих моята визия за начина на работа и тя им допадна. Имахме конструктивни разговори с президента Курт Свобода и спортния директор Андреас Иваншиц и постигнахме споразумение. И двамата са с утвърден професионален подход и високо ниво на ангажираност. Свобода е изпълнителен директор на застрахователната компания „Уника“, а Иваншиц е бивш австрийски национал, играл за отбори като Рапид Виена, РБ Залцбург и Панатинайкос, така че не бе проблем да намерим общ език.

Какви са първите ви впечатления от клуба като организация и потенциал на играчите, с които разполагате?

– Още преди да дойда във Фърст Виена съм наблюдавал немалко техни срещи, тъй като клубният стадион „Хое Варте“ е близо до мястото, където живея с моето семейство. Създадена е добра организация, но това, което ми допада, е, че се следва определен план, без да се прескачат етапи. Отборът надгражда с всяка изминала година, и въпреки че позицията му в класирането за изминалия сезон е по-ниска от тази в предишния (б.а. – съответно 5-о и 3-о място), той се развива игрово. Имаме всички необходими условия за подготовка, а показателно за добрата работа в клуба е, че дублиращия отбор бе близо до това да се класира в третото ниво на австрийския футбол. При подбора на нови играчи се търсят основно австрийци и едва ако стане ясно, че на съответния пост няма адекватни местни алтернативи, се привличат чужденци. Инвестира се сериозно в инфраструктура, медицинският ни щаб е на високо ниво, така че разполагаме с добра основа. През годините,  в които съм бил треньор във Втора лига, обаче съм се убедил, че невинаги отборите с най-голям бюджет и най-голяма индивидуална класа стигат до промоция. За разлика от други страни, където във второто ниво на местния футбол има плейофи, тук в Бундеслигата се класира само първият в класирането, което прави конкуренцията наистина сериозна.

Освен с Андреас Иваншиц работите и с друг бивш австрийски национал – Роман Киенаст, който е част от вашия щаб. По какъв начин гледат на вас, тъй като във визитките си те имат участие на европейско първенство, а вие не сте имали професионална кариера?

– Вече от години в тази част на Европа, и не само, хората не се интересуват от това дали си играл футбол или не, а какви познания имаш за играта. Успехът на т.нар. „лаптоп треньори“ в Германия се пренесе и в други страни и сега най-добрият вариант за дадения клуб е да има микс от хора с теоретични и практични познания. С Роман сме непрекъснато заедно и когато обсъждаме детайли около тренировъчния процес той винаги дава гледната точка на играчите от позицията на човек, който е бил част от отбори като Щурм, Аустрия и Рапид Виена. Истината обаче е, че когато работният ти ден започва в 8:00 и завършва в 19:00 ч. и си вършиш добре работата, това се оценява без значение от твоето минало.

 През октомври миналата година се разделихте със Санкт Пьолтен, но въпреки това до сключването на договора с Фърст Виена имахте интензивна програма. Какво се случи с вас в този период?

– Исках да инвестирам в себе си и развитието си като личност в няколко аспекта. От чисто практична гледна точка се заех сериозно с изучаването на испански език. В ЦСКА имахме много испаноговорящи футболисти, а аз тогава не го владеех. За сметка на това Нестор Ел Маестро го говореше свободно и се виждаше как езикът на тялото на дадения играч се променя, когато указанията се даваха на родния му език. В съвременния футбол понякога владеенето на три-четири езика не е достатъчно и човек трябва да е подготвен за всякакви ситуации. В същото време започнах да взимам уроци по мениджмънт на спортни организации и наблягам на усъвършенствнето на реториката и комуникацията ми. Вероятно всички си спомнят кадрите, които се появиха в социалните мрежи, с мениджъра на Плимут Мирон Муслич и начина, по който той надъхваше отбора си. Имал съм възможност да работя с него 4 месеца и още тогава видях тези му способности, които са много важни в съвременния футбол. Получих шанс да заимствам от опита и на националния селекционер на Австрия по американски футбол – спорт, в който трябва да бъдеш в състояние да управляваш отбор от близо 50 души. В същото време прекарах една седмица с нашия волейболен треньор Радостин Стойчев. Макар да говорим за различни спортове съм впечатлен от нивото на работа, вглеждането във всеки детайл и индивидуалните занимания с всеки състезател. През февруари пък бях близо седмица в Генк, където начело е Торстен Финк. Там методът на работа е подобен на този, който сър Алекс Фъргюсън имаше в Манчестър Юнайтед – цялата подготовка за мача и тренировъчния процес е оставена на помощниците, а самият треньор се концентрира върху макро-мениджънта на отбора. От него разбрах как могат да бъдат преодоляни моментните кризи, конфликти, как се извлича положителната енергия от играчите – неща, които ще приложа на практика. Месец по-късно отидох в Измир, за да видя работата на Станимир Стоилов в Гьозтепе. Самият факт, че един треньор влиза в Шампионската лига с отбори от България и Казахстан е показателен за неговите качества. От неговия стил бих заимствал фокуса върху индивидуалната работа с играчите. Наблюдавах как той остава 20-30 минути след заниманията, за да работи с отделните позиции и да набляга на индивидуални тактически и технически детайли.

От дистанцията на времето как оценявате престоя си в ЦСКА през сезон 2023/24?

– Положително. В крайна сметка това бе една детска мечта, която успях да изпълня. Неслучайно, когато подготвях своята презентация за разговора ми с шефовете на Фърст Виена, вътре включих кадри и от дербито с Левски, което спечелихме с 2:0 с головете на Хайнц и Каранга. Да стигнеш до такъв успех пред 30 000 души е нещо фантастично. Това, за което съжалявам, е, че не получихме възможност да продължим. От настояща гледна точка бих променил някои неща в тогавашната ни работа, но в крайна сметка резултатите са главна движеща сила.

От гледната точка на специалист и човек, който обича ЦСКА, как си обяснявате факта, че за втори пореден сезон тимът няма да играе в евротурнирите?

– Намирам допирни точки между ситуацията в ЦСКА и тази, в която аз изпаднах в Санкт Пьолтен (б.а. – води тима между юли и октомври 2024 г.). И в двата случая говорим за селекция по време на сезона – в единия случай ставаше въпрос за 6-8, а при мен за 13 души, които пристигнаха след началото на кампанията. Да подмениш половината си отбор в първите официални мачове е труден за контролиране процес. Част от играчите не са в кондиция, тъй като не са тренирали нормално след края на предишния сезон, други се нуждаят от повече време за адаптация… Отделно от това имаш футболисти, с които по една или друга причина не си успял да се разделиш, а тяхното присъствие в съблекалнята влияе на атмосферата там. Не искам да оправдавам Томислав Стипич или когото и да било, тъй като не съм запознат с техните методи на работа, но при такава ситуация трудно може да се надяваш на положителни бързи резултати.

 Като човек, който има поглед и върху работата с младите играчи на Запад, как гледате на новото правило за задължителното участие на четирима българи в състава на даден отбор в нашето първенство?

– Успехите на страни като Австрия и Белгия са свързани с централизираната система на детско-юношески футбол, поради която всички отбори работят по единна методика. Там нещата не се получават с ограничения, а със стимулиране. Клубовете в Австрия получават бонуси за всеки млад местен играч под 23 г., който е част от първия отбор. Във Флоридсдорфер това формираше до 50% от приходите в бюджета и когато даден треньор отиде в подобен клуб, той трябва да се съобразява с тези факти. Имах възможност да наблюдавам редица срещи от унгарското първенство, докато Нестор Ел Маестро бе треньор на Дебрецен, и научих, че местните школи всъщност са собственост на държавата. Те са на съответния клуб, но финансирането им зависи от това, колко играчи собствено производство са част от първия отбор. Проблемът при нас е, че дори БФС да обяви подобни мерки, то трябва да се намерят средства за тяхното финансиране, което не е лесна задача.