-
-
Алек Манолов придоби популярност с участието си в няколко телевизионни формата, като в последния „Един за друг“, беше заедно със своята половинка Моника. След отпадането от предаването бившият футболист бе гост в студиото на подкаста на „Мач Телеграф“ – „МачКаст“, където разкри интересни спомени от своята футболна кариера. Той е юноша на ЦСКА, а е играл в куп отбори, сред които Черноморец Бургас-София, Велбъжд, Академик Сф, Витоша Бистрица, Рилски спортист, като в момента на 38 години рита в аматьорския ФА Герман, участник в „Б“ ОГ София (столица), южна подгрупа.
„Един приятел, Аспарух Василев, направи школа в Герман, която се развива много добре. Пухи е юноша на ЦСКА, игра в Академик София. Син е на бивш футболист на Левски – Стефан Василев. Започна школата от нищо, а вече са 100 деца. Един ден му предложих да направим мъжки отбор. Имаме чудесна база, Герман е до София, винаги ще има футболисти. Радвам се, че ме послуша и направихме мъжки тим. Сега имаме група от 25 човека и играем в „Б“ окръжна. Бил съм професионален футболист и в чужбина съм бил, но тук е удоволствието“, казва Манолов.
„В момента в София са около 150 школи. Голяма част от тях тренират в училища и по изкуствени терени. По този начин децата спират с футбола на 14-15 години. Като няма мъжки отбор, те губят стимул. Ние имаме дете на 14 години с 10 мача в мъжкия футбол, макар и в „Б“ окръжна. Нашият Гого (б.а. – големият син в семейството) от 6 месеца тренира футбол. Той е на 14 години, вратар е. Справя се чудесно“, споделя Манолов.
Относно 12-годишния си престой в ЦСКА, той заявява: „При нас в ЦСКА, в Левски, в Локо Сф, в Септември Сф, беше събрано най-доброто. Не от София, а от цяла България. Тренирахме всеки ден и на нас ни се промиваше мозъкът, че трябва да побеждаваме. За нас равен не съществуваше. Нашият набор’86 бяхме републикански шампиони, Купа на България взимахме, а Левски си бяха първи в първенството. Тъжно е, че когато ние влизахме от юношеския към мъжкия футбол, треньор на ЦСКА беше Стойчо Младенов. Както знаем, той обича да работи със завършени футболисти, защото гони и постига цели. Но той по-трудно залага на юноши, така реално от нашия набор никой не се наложи в първия тим“.
Алек Манолов заговори и за проблемите в детско-юношеския футбол. „Ето ви един прост пример. В Академик Сф започнахме с 12 човека, а след това нараснахме до 25. Тогава казах на президента да направим една школа. Той се съгласи и създадохме, взехме деца, родени през 2014 и 2015 г. Дойде едно дете, което е било в частна школа. Майка му каза, че ако не стане футболист при нас, приключва и ще залага на ученето. Ами момчето стана голмайстор на отбора. Притежаваше бързина, техника, голов нюх. След това при нас дойде друго дете, което не беше тренирало никъде – той беше перде, имаше силен ляв крак, талант. За половин година тези деца започнаха да изпълняват заучени положения, много дръпнаха и тактически. От ЦСКА започнаха да ми звънят за голмайстора, както и за другото момче. Нападателят Деянчо отиде в ЦСКА и сега си бележи редовно. Другото момче обаче не го пуснаха там, защото е много сериозно. Просто родителите му гледаха по различен начин и го спряха. За мен школите трябва да се намалят. Защото трябва да има конкуренция, която ражда качеството“, споделя риалити звездата.
Любопитно е, че макар и да е юноша на ЦСКА Алек Манолов не подкрепя настоящия отбор. „Аз бях в истинското ЦСКА от 6 до 18-годишен. Дори когато започнах да тренирам, нямаше моя набор. Всичко вече е различно – не само в ЦСКА, но и в българския футбол. Но ЦСКА загуби идентичност. Навсякъде в Европа – Ювентус, Рейнджърс, започнаха от нулата. При тях няма спорове Ювентус кой е. Изкачиха си стъпалата, така трябваше да направи и ЦСКА. Заради това доста фенове се раздвоиха. Вече ги няма и успехите. Преди самото име ЦСКА означаваше, че задължително си на първо или второ място. А футболистите – пълен е отборът с чужденци“, казва той.
„Ние работим с отборите и настаняваме под наем чужденец. Той идва от Франция и си говорим с него, питам го защо от там, при онези условия, идва тук. Той играе в отбор от „А“ група, където заплатите са 1500-2000 евро. Идва от 3-а или 4-а дивизия на Франция, където е взимал 10000 евро. Там обаче имало данъци, удръжки. На мачовете нямало хора, докато тук играе в елита, може да направи някои добри двубои, да го забележи турски или гръцки клуб. Използват ни за трамплин. Това са анонимни чужденци. Тях не ги интересува какво е ЦСКА, кой си е давал здравето за този отбор. Аз съм играл в чужбина, макар и в 4-а дивизия. Там условието да ме вземат беше да докажа, че съм по-добър от местните. Играех като халф, имах 10 асистенции на полусезона. Но те ми казаха, че съм на едно ниво с техните, не вкарвам голове и така. А в България само защото е чужденец, му даваме шансове. Настаняваме друг чужденец. Той е работил с един треньор в даден клуб, наставникът отива в друг отбор и привлича въпросния чуждестранен играч. И след месец го гони… не ставал. Е, как за една година не видя, че не става. Това е тъжното. Дават се безумни пари за чужденци. За три пъти по-малко аз ще свърша същата работа в ЦСКА. ЦСКА е име, там трябва да играят най-добрите в България и след това някой класен чужденец. Лиъм Купър е име. Страхотно име, по-бавен е от мен“, споделя Манолов.
Като футболист той участва в култов мач в историята на българския футбол. Става дума за равенството 0:0 на Черноморец Бс-Сф на Ивайло Дражев срещу Литекс на великия Люпко Петрович, предвождан от Ивелин Попов. Мачът се играе на 1 октомври 2006 г. „Черноморец Бс-Сф е първото риалити, в което съм участвал. Постоянно не се знаеше какво се случва. Дестинациите и локациите се сменяха постоянно. Единственото хубаво нещо беше, че се дава път на млади българи. Тогава „А“ група беше истинска, „А“ група със силни играчи. Започнахме с отрицателен актив от точки. Дори когато ни наказаха единия път за някакви проблем с охраната, аз дадох култово интервю, в което казах, че доста отбори ги е страх от нас“, разказва той с усмивка.
„За този мач с Литекс имам много интересна история. Те се бореха за титлата, а ние имахме един треньор молдовец. Той се опитваше да прави нещо, но не знаеше къде е попаднал и вече бяхме натрупали няколко загуби. Аз на 21 години бях най-старият в отбора. Дори казахме няколко момчета на треньора да играем с по-гъста защита, за да не загубим с голяма разлика. Тогава треньорът ни се разсърди, но пък собственикът ни послуша. На мача излязохме по начина, по който ние казахме на нашия наставник. В техния тим имаше играчи като Ивелин Попов, Живко Желев, треньор е Люпко Петрович. Нашият отбор не може да се срещне с топката. Дори нашият нападател застана на центъра и се обърна към нас всички, които се защитаваме, и ни вика: „Ето ги, пак идват!“. В 90-ата минута стана така, че ние взехме една топка и се озовахме трима на един, но не можахме да си подадем, иначе щяхме да ги бием. Това беше голяма сензация. Най-добрият ми приятел Светльо преди мача ми вика: „Пак ще паднете с голяма разлика“. Аз му казах да се хванем на бас, че няма да ни бият и ще направим 0:0 и че ако го постигнем, той ще се обръсне гола глава. Още не го е направил“, казва Алек.
„Този период беше много интересен. Живеехме в Бургас, пътувахме до София. Едни с автобус, аз и още две момчета с Дражев с колата, обядвахме кренвирши, беше нещо страшно. Но все пак се даваше шанс на българи, а не като сега“, разказва той.
Алек Манолов се върна и на една контрола с ЦСКА. „Играем ние на „Армията“, а аз съм в Академик Сф. В техния състав Мишел Платини, Жуниор Мораеш, Делев… Аз цял мач само тичам. Според мен, ако сега излезем срещу ЦСКА, можем да направим и равенство, зависи как ни тръгне мачът. После защо Лудогорец е хегемон. Като чуя ЦСКА, настръхвам. Но онова, моето ЦСКА… След равенство съм ревал в съблекалнята. Късал съм си тениските, играл съм контузен. Вече не ги и гледам толкова много“, добави той.
„Сашо Борисов е един от най-добрите български треньори, но не го използват. Той ни водеше в Академик Сф. За една година взехме една заплата от 500 лв., а до 9-я кръг бяхме първи. В края на сезона се спасихме, което беше най-важното. На полусезона ми се обадиха от Несебър да отида при тях. Разбрахме се за една заплата, а те в крайна сметка ми предложиха 1/3 от нея. Отказах им! В крайна сметка ние с Академик Сф се спасихме без пари, а Несебър изпадна. Знаете ли, че съм си облепял с тиксо обувките на мач срещу Берое в Стара Загора, за да не ми паднат подметките. А в Берое играеха Ваня Джаферович, Иво Иванов. Сега играя аматьорско, започнах да се занимавам с недвижими имоти и си купувам обувки през 2 седмици, подарявам екипировка и топки на различни школи“, казва Манолов, който признава, че със скъсана задна кръстна връзка е вкарал 15 гола във „В“ група.
