Само преди месец и половина ЦСКА бе затънал в сериозен игрови застой, а раздялата с Христо Янев се превърна в закономерно следствие от липсата на развитие и слабата форма на куп основни футболисти. Днес армейците са на върха в класирането след победи над всички преки конкуренти, включително звучния разгром с 3:0 над Левски. Без шумни обещания или оправдания за липса на подготовка Маркус Гиздол наложи футбол, на който съставът доскоро изглеждаше неспособен.
Германецът пристигна с ясна идея какво иска да вижда на терена. ЦСКА играе директно, вертикално и с много интензивна преса, стреми се да отнема топката възможно най-близо до противниковата врата и да завършва атаките, преди съперникът да е успял да се подреди. Още по-съществена е стриктната организация -всеки има конкретни задачи с топка и без нея, а действията на линиите са свързани. Това не е безогледно хвърляне напред. При загуба на топката червените веднага скъсяват дистанциите и се стремят да затворят възможностите за контраатака. Показателно бе нападението за гола на Макс Ебонг във вечното дерби. Теодор Иванов направи великолепен пробив и центрира, а беларусинът, намиращ се дори зад него при началото на ситуацията, преодоля около 70 метра в спринт, за да засече.
Наред с тоталната промяна в тактическата философия и подхода към мачовете, Гиздол блесна и с много правилна преоценка на качествата на някои футболисти. Най-яркият пример е Джеймс Eтo’o. Повече от два сезона камерунецът се ползваше със статут на звезда, защото може да реши всеки мач с мощен удар или остро центриране. Завърши миналия сезон с 5 гола и 11 асистенции в първенството, донесе и победата с 1:0 над Левски точно година преди последното дерби. Доскоро това оправдаваше своенравния му футбол, тактическите своеволия и пасивността без топка. Гиздол обаче не се посвени своевременно да му отреди периферна роля. В първите осем мача под негово ръководство Eтo’o започна като титуляр само веднъж – срещу Несебър за купата, когато бе заменен още на почивката. В четири срещи записа общо 33 минути като резерва, а в три изобщо не игра. Срещу Левски остана на пейката. Германецът оценява не само какво може да даде камерунецът в отделен епизод, а и колко струва на отбора неговото поведение през останалото време.
Привлеченият по настояване на Христо Янев Каталин Иту също очевидно не влиза в плановете на германеца. Оценката е категорична – бившият футболист на Крумовград не притежава нужните качества да носи червената фланелка. Мохамед Брахими, ключова фигура през пролетта, също е с лимитиран принос. Той остана неизползвана резерва срещу Левски, а още на следващия ден бе изпратен да играе за дубъла във Втора лига. Дори Пастор, изглеждал доскоро без алтернатива отдясно на защитата, седна на пейката след серия груби грешки. И то в дерби за първото място! Гиздол потърси друго решение за най-проблемната зона в лицето на Котър и Уору. Исак Соле получи шанс заради старанието в тренировъчния процес, но не го оправда и сега отново ще трябва да се доказва.
Същевременно германецът успя да повиши значително нивото на водещите си изпълнители. Най-яркият пример е прераждането на капитана Бруно Жордао. Нагоре вървят и аржентинците Факундо Родригес и Годой. Вкарването на Гбамен в халфовата линия пък осигури стабилност и освободи маестрото Стефано Сенси да разкрие в пълна степен най-силните си качества, заради които Хулио Веласкес го нареди на първо място с разлика в класацията за технически най-класен футболист в първенството. Ебонг допълва конструкцията с огромен обем работа. Така италианецът има повече свобода да диктува темпото и да търси последния пас, вместо да изразходва силите си в дефанзивни действия, които също никога не си спестява.
Гиздол не загърби и младите български футболисти. Извлича максимума от Теодор Иванов, ключов и заради правилото за играч до 23 години. Петко Панайотов и Андрей Йорданов пък започнаха като титуляри в основната фаза на Лигата на конференциите – съответно срещу Нордселанд и Панатинайкос. За германеца нито младостта е пречка, нито утвърденото име е гаранция за титулярно място. Играят тези, които заслужават и ще са от най-голяма полза на отбора.
Най-впечатляващо е, че цялата тази революция се извършва в движение в условия на изключително тежка програма с мачове срещу преките конкуренти в челото на класирането и европейски сблъсъци с изключително силни съперници. А първата тренировка на Гиздол бе само пет дни преди отговорния дебют срещу ЦСКА 1948 в Бистрица! В период на взаимно напасване и запознаване с качествата и характерите на футболистите 57-годишният специалист много бързо започна да взима правилните решения както в избора на титулярен състав, така и със смените в течение на мачовете. Други треньори биха се оправдавали с липсата на време и нуждата от подготовка, докато Гиздол просто запретна ръкави и се захвана за работа. Без да разполага с време за адаптация към напълно непознатото първенство, за възстановяване на играчите между мачовете през три-четири дни или пък за по-сериозен обем от работа на тренировъчния терен. А категоричната победа с 3:0 над Левски, извела тима отново на първото място в класирането, още веднъж затвърди оценката, че назначението на Гиздол е най-силният ход на червеното ръководство от няколко години насам!
Мартин Костадинов/ „Тема спорт“
