Националният отбор най-после записа победа в Лигата на нациите и удари Люксембург като гост. Най-хубавото, което се доказа в този мач, е, че възможностите на футболистите са по-големи от това, което видяхме в първите три мача от този цикъл. А това беше важно да се види, защото все по-масово започва да се прокрадва мнението, че двете загуби от Люксембург вкъщи и от Исландия в Рейкявик, както и хиксът в Пловдив с Естония, са закономерност, защото играчи не могат повече. Видя се, че могат.
Ако към тях се прибави още класа, която ще дойде със завръщането на Кирил Десподов, Филип Кръстев и Ивайло Чочев, със сигурност имаме шансове да спечелим като домакини срещу Исландия и срещу Естония в Талин.
Големият въпрос обаче е дали пробуждането ни дойде твърде късно. За да стигнем до първото място в тази група, каквато беше целта ни преди старта на участието в Лигата на нациите, може и да не стигнат евентуалните две победи през ноември. Просто защото при успех над исландците ще се доближим на точка от тях. В последния мач обаче островната държава в нашата група посреща у дома Люксембург. Така нашите няма да разчитат само на себе си, а и на помощ от Великото Херцогство. Не е сигурно дали Люксембург все още ще има шансове за нещо в тази група. И съответно, ако няма, колко сериозно ще изиграе мача в Рейкявик.
Така има голямо вероятност грешните ходове в първите две домакинства, докато селекционер беше Александър Димитров, да се окажат фатални и да не изпълним целта си и в този цикъл от Лигата на нациите./ „Мач Телеграф“
