25 септември даде глътка въздух на българския футбол, а ден по-късно той бе пратен в реанимация от невиждания резил на А националния отбор, загубил с 1:2 от Люксембург насред Пловдив. Да избягаме обаче от черните краски и да наблегнем на случилото се в петък, когато младежите, водени от Тодор Янчев, се превъплътиха в Давид и повалиха Голиат, в случая многомилионната селекция на Португалия. Сториха го чрез невероятен обрат в заключителните минути на срещата – 2:1 на стадион „Георги Бенковски“ в Пазарджик. И написаха поредната страница за това как в този спорт винаги има начин да победиш много по-класен съперник от теб, стига да го искаш много, да не навеждаш глава, а докрай да бъдеш агресивен и да вярваш в чудото. Да, португалците можеха да ни вкарат много голове, плетяха комбинации, които ние не можем. Да, Пламен Андреев направи мача на живота си до момента. Да, Тодор Павлов разкри, че малко случайно е изравнил с глава: „Реших да я продължа на втора греда, но тя влезе във вратата“. Да, Никола Илиев едва ли скоро ще направи такъв рейд, както го стори, преди да поднесе топката на автора на победния гол Александър Маринов. Но точно такива епизоди се запечатват в съзнанието ти за дълъг период от време, а в краткосрочен план те карат да вярваш, че ново чудо също е възможно.
С трите точки срещу лидера в групата трикольорите съхраниха шансове за класиране на европейското първенство догодина в Албания и Сърбия. В момента те са на трето място във временното класиране, само на точка от втория Чехия, както и са с аванс от три пред четвъртия Шотландия, срещу който ще затворим квалификацията.
Утре от 19:00 часа на стадион „Малшовичка Арена“ в Храдец Кралове младежите ще се изправят срещу историята, не само срещу чехите. Победа над тях би ни поставила на отлична позиция за класиране на бараж. А загуба ще прекърши крилете ни. Със сигурност при споменаването на този съперник в съзнанието на по-паметливите изниква фактът, че преди 25 години бяхме разбити в същата възраст от този противник с 8:0. Тогава също имахме талантливо поколение, но… на 5 октомври 2001-а то бе разнищено. В състава личаха имената на Асен Караславов, Христо Янев, Станислав Генчев, Стойко Сакалиев, Благой Георгиев… Сегашното поколение има шанс да заличи част от онзи кошмар. Стори ли го, ще се бори за нещо, което не сме правили от 1990 година насам. Именно тогава за последно играем на европейско първенство за младежи, като достигаме до четвъртфинал. От тогава „пасуваме“.
Нека обаче погледнем към настоящето. На ход са Тодор Янчев и момчетата му. Те ни накараха да се зарадваме и да чакаме с нетърпение утрешния сблъсък. Защото родният футболен фен се нуждае от оптимизъм. И ако някой на национално ниво може сега да му го даде, това са точно младежите. Това ще стане, ако пренапишат историята.
Янаки Димитров/ „Тема спорт“
