Левски се изправя срещу АЕК Атина в спор за място в основната фаза на Шампионската лига. Сините могат да се превърнат в първия роден тим, който влиза в Обетованата земя при новия формат на най-комерсиалния клубен турнир в света. Нещо, което стори преди 20 години, когато пръв попадна в груповата фаза на надпреварата. Преди сблъсъците с гръцкия шампион нека разгледаме какво правят столичани, когато стигнат до последното стъпало в квалификациите на Шампионската лига. Бърз поглед ни показва, че Левски страда в плейофите. От шест опита за пробив в основната фаза на турнира само един е успешен, а в останалите пет случая сините изпиват горчивата чаша.
През сезон 1993/94 воденият от Георги Василев тим стига до преддверието на четвъртфиналната групова фаза. Такъв бе форматът на Шампионската лига по това време. На 1/16-финалите столичани елиминират шотландския гранд Рейнджърс след 2:3 като гост и 2:1 в домакинството на „Васил Левски“. Победа, гарнирана с паметното изпълнение на Николай Тодоров-Кайзера. Но на 1/8-финалите са спрени от германския шампион Вердер Бремен. Левски успява да навакса два гола пасив у дома с късни попадения на Златко Янков и Гошо Гинчев. На реванша обаче равенството 2:2 по никакъв начин не помага на българския тим и с попадение на Марио Баслер в 74-ата минута Вердер продължава към груповата фаза. Там бременските музиканти завършват трети, зад бъдещия носител Милан и Порто.
Вторият случай, в който Левски достига до финалния кръг, е през сезон 2001/02. Тогава на последното стъпало сините се изправят срещу Галатасарай. Воденият от Люпко Петрович тим губи с 1:2 в Истанбул, като голът е дело на Георги Иванов-Гонзо. Това се приема като добър резултат и преди реванша столичани са със самочувствието, че могат да отстранят турския гранд. Но в ответния мач на „Герена“ Чим-Бом стига до равенство 1:1 и Левски слиза стъпало по-надолу, за да отпадне и от Челси за Купата на УЕФА.
Сезон по-късно сините отново стигат до последния кръг, като и този път не успяват да го преодолеят. На това стъпало пред столичани се изправя Динамо Киев. Левски губи и двата сблъсъка с по 0:1, а в редиците на украинския гранд личи името на българския халф Георги Пеев. Сега срещу Левски в игра за АЕК Атина може да се появи родният национал Мартин Георгиев. Три пъти за щастие, са казали хората. Но за Левски може да го перифразираме по следния начин – три пъти за нещастие, защото от четвъртия опит сините успяват.
През сезон 2006/07 воденият от Станимир Стоилов отбор вече е започнал да пише синята приказка с достигането до четвъртфиналите за Купата на УЕФА кампания по-рано. И на следващата бе време да се надгради. Така и се случи. В плейофите за влизане в групите на Шампионската лига Левски се справи с италианския Киево. Сините спечелиха у дома с 2:0 с голове на Валери Домовчийски и Седрик Бардон от дузпа. На реванша Левски повежда отново с две попадения аванс чрез Димитър Телкийски и френския халф. Тимът от Верона изравнява с 2 гола на Амаури, но равенството устройва сините и вратата за групите е отворена. Там Левски завърши на последното място без спечелена точка, но бе в компанията на отбори от ранга на актуалния тогава носител на трофея Барселона, Челси и Вердер Бремен.
През сезон 2008/09 сините отново бяха на крачка от влизане в групите, като година по-рано се бяха провалили с гръм и трясък срещу финландския Тампере. Но столичани го направиха за втори път и отпаднаха безславно от непознатия по онова време БАТЕ Борисов. Беларуският тим си тръгна с победа с 1:0 на „Герена“. А дузпа за водения от Велислав Вуцов тим пропусна Георги Иванов. На реванша Левски не може да заличи изоставането и равенство 1:1 изстрелва БАТЕ в групите на Шампионската лига.
За последно през сезон 2009/10 сините бяха близо до групите на най-силния турнир. Столичани изпиват обаче поредна горчива чаша и отпадат от унгарския Дебрецен. Воденият от Ратко Достанич отбор губи и двете срещи – 1:2 в София и 0:2 като гост.
Сега пред Левски предстои да промени тенденцията от последните два опита и сблъсъците с АЕК Атина да завършат с щастлив край./ „Тема спорт“
