Има мачове, след които говориш за резултат. Има и такива, след които трябва да говориш за заявка. Представянето на Левски срещу Кайрат в Туркестан е от втория тип. „Сините“ не просто подпечатаха класирането си за плейофа на Шампионската лига – те го направиха по начин, който показва, че този отбор вече има право да гледа много по-нависоко. И може би най-хубавото е, че Левски най-после получи това, което заслужаваше с оглед на футбола, който показва вече повече от година. През миналото лято „сините“ със сигурност нямаха късмет при жребия. Тогава отборът показа европейско лице, но пътят му беше прекъснат, без резултатите да отразява напълно реалното му ниво. Днес вече виждаме какво правят част от съперниците, които тогава изглеждаха като огромни препятствия. Апоел Беер Шева изхвърли Цървена звезда от Шампионската лига, а Сабах също стигна до плейофа. Това не означава, че Левски е бил длъжен да ги отстрани тогава. Означава нещо по-важно – че онзи отбор не е бил толкова далеч от големите европейски изпитания. И това се потвърди и от представянето срещу Брага, а дори и срещу A3 Алкмаар.
Сега футболът даде на „сините“ възможност да поправят тази несправедливост. Те я използваха. По пътя към плейофа Левски отстрани шампионите на Босна и Херцеговина, Румъния и Казахстан. А срещу Кайрат направи нещо още по-впечатляващо – спечели и двата мача, без нито за момент да остави усещането, че продължаването му зависи от късмета. Тук всъщност е голямата разлика. Левски не оцеля нито срещу Университатя, нито срещу Кайрат – надигра ги. И то не по един и същ начин. „Сините“ демонстрираха тактическа гъвкавост и способност да се адаптират към всичко, което съперникът можеше да предложи. Конкретно онзи ден казахстанският тим трябваше да търси решения, защото изоставаше в резултата. Левски не се паникьоса и не се прибра сляпо в защита. Отборът запази структурата си, знаеше кога да пресира, кога да отстъпи и кога да използва пространствата като наистина зрял отбор.
Още по-важно е, че Левски не разчита само на един тип футболисти. Сержиньо и Рейналдо са очевидните носители на индивидуална класа – единият реши първия мач с гол в края, а другият откри резултата в Туркестан. Но впечатлението от двата мача е за колектив, в който все повече футболисти могат да направят разликата.
Тук отново трябва да се върнем към Хулио Веласкес. Устойчивото развитие при испанеца е може би най-вълнуващото нещо в този Левски. Той очевидно умее да извлича максимума от хората, с които разполага. Това се видя дори при включването на Асен Митков. Халфът, който има своите проблеми с привържениците, изглеждаше по-солиден физически и далеч по-зрял в мисленето си. За краткото време на терена показа необходимата агресия, движение без топка и готовност да участва в битката. Ако Веласкес успее да превърне Митков в реален конкурент за титулярно място, още веднъж ще трябва да му свалим шапка. Защото големите отбори не се правят само от 11 футболисти. Правят се от конкуренция, каквато в Левски вече започва да има.
Има и нещо друго, което впечатлява – психологическата устойчивост. Дори тежките условия не промениха това. Реваншът се игра при сериозна жега в Туркестан, но нито климатът, нито необичайната обстановка успяха да извадят Левски от равновесие. И точно тук се крие един от най-сериозните комплименти към Дон Хулио, който за пореден път трябва да повторим покрай настоящата еврокампания. При него „сините“ вече не изглеждат като отбор, който се страхува да не загуби. Изглеждат като отбор, който знае как да спечели.
Разбира се, има и какво да се изчиства. Колебанията при разиграването и техническият контрол върху топката на няколко пъти създадоха хаос пред вратата на Светослав Вуцов. Кайрат не успя да се възползва, но срещу АЕК подобни подаръци могат да бъдат фатални. Гръцкият шампион получи директно място в плейофа заради високия коефициент на страната и влиза в сблъсъка с Левски, без да е играл квалификационен мач в турнира. Това е следващото мерило, но то вече е мерило за един различен Левски.
Финансовата награда също е огромна. Клубът си гарантира минимум около 9 милиона евро от европейското си участие, независимо от изхода на плейофа. Това не са просто пари за касата. Това е ресурс за следващата стъпка – за селекция, инфраструктура, запазване на футболисти и за изграждане на още по-конкурентен състав. Европа вече не е само сцена за Левски. Тя започва да се превръща и в ресурс за развитието му. И точно затова този успех трябва да бъде оценен отвъд конкретния резултат. Левски не стигна до плейофа с удобен жребий. Не стигна случайно. Не стигна с едно щастливо попадение. А най-вълнуващото при Веласкес е, че развитието не е приключило. Това не е повод за излишно вдигане на очакванията. Нито за патетични обещания. Футболът тепърва ще поставя Левски пред по-сериозни изпитания. Но е достатъчно основание еуфорията да продължи и подкрепата към отбора да става още по-силна. Защото сега идва ред на „Васил Левски“. Целта е ясна – пълен национален стадион и над 35 000 гърла за Отбора на народа срещу АЕК. И след това, което този тим показа в Европа, едва ли някой се съмнява, че тази цел ще бъде не просто изпълнена, а преизпълнена. Защото Левски вече не просто се връща там, където отдавна му се иска да бъде. Той отново започва да изглежда като отбор, който принадлежи там. Реалното му място вероятно е в групите на Лига Европа, но ако постигне повече, дали ще има сърдити?!
Людмил Христов/ „Мач Телеграф“
