През миналата зима ЦСКА направи мащабна селекция, като дори още преди първата тренировка за годината „червените“ подписаха с 6 нови играчи – Макс Ебонг, Алехандро Пиедраита, Исак Соле, Лео Перейра, Андрей Йорданов, Димитър Евтимов, а по-късно дойде и Факундо Родригес. От всички гореспоменати играчи с най-голямо влияние е именно Ебонг. Той е човек с огромно физическо присъствие, който може да тича безспир 90 минути, а падне ли му – рядко пропуска. Беларусинът от камерунски произход е тихият воин в състава на Христо Янев. Той няма визитката на Стефано Сенси, не е проблемен като Джеймс Eтo’o, не и лидер като Бруно Жордао. Но пък лентата отиде на ръката му през второто полувреме на мача със Септември София (3:0) и можем да кажем, че това е напълно заслужено.
Преди около месец Ебонг и Фьодор Лапоухов не получиха визи за Северна Ирландия, което се отрази много неприятно на ЦСКА за реванша с Дери Сити. Двамата не играха и това се усети много сериозно. За щастие обаче нямаше проблеми с техните документи за Грузия, където Макаби Тел Авив прие „армейците“. А именно Макс Ебонг отбеляза първото попадение, което отвори мача.
Халфът има много сериозен опит в Европа. Той има цели 49 мача в турнирите, като реваншът с израелците ще бъде юбилейният му 50-и. А това е много сериозно постижение за 26-годишен играч. Той е натрупал своята бройка с Шахтьор Солигорск и най-вече с Астана. Като с казахите има и участие в групова фаза. Ако към тези близо 50 двубоя в Европа добавим о около 60 среши, които Ебонг има за националния тим на Беларус, ще разберем, че става дума за един много опитен играч.
Футболистът на ЦСКА има много солиден характер, изграден още в детските години. Защото със сигурност не е лесно да бъдеш младеж с камерунски корени в социалистически Беларус. Той е израсъл само с майка си, тъй като баща му напуска семейството, докато настоящият играч на „армейците“ е на 6-7 години. „Не говоря с баща си, но не тая злоба. Може би това дори е хубаво – трябваше да порасна отрано“, признава Ебонг в интервю, дадено преди години.
Футболистът е израсъл в сериозна нищета, като семейството му перманентно не е имало пари. В един момент дори в тях не е имало електричество, а често е бил на тренировки с дънките, с които ходи и на училище. Също така е пропускал тренировки, защото не е имал пари за билет за автобуса. „Имаше период, в който нямах никакви спортни обувки. Моят треньор Владимир Войтехович ми даваше обувки, само за да мога да тренирам. Той дори ми помагаше с пари, за да стигам до тренировки. Да, беше малко неловко, но съм много благодарен на треньора си за цялата помощ“, припомня Ебонг.
В един момент дори комисия е разглеждала вариант Макс да отиде в интернат, защото майка му, дядо му и баба му не могат да му осигурят нормални условия за живот. В крайна сметка това се разминава.
След това, когато Макс иска да започне да се занимава с футбол, неговата майка е против.
„Когато бях в подготвителната школа, треньор от СДЮШОР-6 във Витебск дойде да набира деца. Но майка ми не ме пусна. Вероятно се тревожеше за контузиите, които брат й беше получил по време на кариерата си на футболист. Каза, че е твърде рано на тази възраст – краката ще ме болят. Но година по-късно треньорът Владимир Павлович Войтехович се завърна, този път от СДЮШОР „Комсомолец“. И този път аз бях упорит в желанието си – прибрах се вкъщи и започнах да се държа неадекватно, дори да се паникьосвам, и така стана“, припомня своите първи крачки във футбола играчът.
Но дори и там не му е лесно. Един ден напуска, защото негови съотборници, други деца, го обиждат и поливат с вода. В онзи момент Владимир Войтехович, който е като негов баща, отива до дома му и го връща в отбора на Комсомолец. А оттам и кариерата на Ебонг тръгва стремглаво нагоре, като през 2023 г. той дори е избран за футболист номер 1 на Беларус. Играл е за Шахтьор Солигорск в родината си, но най-голямо впечатление прави в Астана, откъдето го купува ЦСКА.
Е, вече се вижда, че вложените в него средства, нерви и битка си заслужават, защото той е непримирим на терена и не се отказва никога. А Христо Янев има нужда от подобни играчи, особено в европейските битки./ „Мач Телеграф“
