Двубоят Левски – Кайрат, спечелен от „сините“ с 1:0 във вторник, ще остане завинаги в историята на родния гранд. И ще заеме много специално място в нея. Още по-радостно е, че той ще се настани там с хубави спомени и сладка победа. Този мач слага край на една велика и славна епоха в историята на Левски. Това беше последният сблъсък на „сините“ в евротурнирите в техния храм стадион „Георги Аспарухов“ в този му вид. Мястото, което е свято за всеки левскар, до края на годината повече няма да приема международни мачове. През следващата пролет се очаква стадионът да бъде разрушен. А две години по-късно на негово място да се роди ново бижу, каквото милионите привърженици на Левски безспорно заслужават.
Раздялата със сегашния дом на клуба и краят на мачовете в Европа безспорно е нещо тъжно. Но пък се очаква на неговото място да се появи нещо прекрасно. И там да бъдат изписани следващите славни страници от историята на Левски. Тези, които бяха написани досега, са достатъчно славни, а прекрасните мигове за феновете, изживени на „Герана“ – неизброими. Както в България, така и в Европа. Но в следващите редове ще се фокусираме само върху международните мачове.
Левски започва ударно европейските мачове на своя стадион при дебюта си в срещи под егидата на УЕФА през 1965 година. Тогава, на 3 октомври, в турнира за Купата на европейските шампиони „сините“ разгромяват шведския шампион Юргорден с 6:0. А след загубата в първия двубой в Стокхолм с 1:2, елиминират съперника с общ резултат, възлизащ на специалното за всеки левскар 7:2. Така че символиката започва още от самото начало. А кой друг да вкара първия гол, ако не най-великият в клубната история – самият Георги Аспарухов, чието име носи стадионът. Гунди дава началото на погрома, като в рамките на 5 минути, между 13-ата и 18-ата, вкарва два гола след асистенции на Сашо Костов. Още в следващия кръг – на осминафиналите в турнира – един срещу друг излизат двама от титаните на световния футбол по онова време – Аспарухов и Еузебио. На 10 ноември 1965-а Левски посреща един от най-силните тимове на континента – Бенфика. Двубоят между „сините“ и португалския гранд и техните грандиозни звезди се води с променлив успех и завършва 2:2. Гунди се отчита стол и асистенция, но Еузебио на два пъти изравнява за Бенфика, за да се оформи крайното 2:2. И тук също има символика. Първият гол за противников отбор на „Герена“ е вкаран от португалец. А последният гол не само за Левски, а и въобще на стадиона в международен мач, също бе дело на португалец – Сержиньо.
В своя дом за тези 61 години, които изминаха от първия евромач, Левски може да се похвали, че е побеждавал редица силни съперници. Хронологично, ако трябва да изброим техните имена, това са Юргорден, Аустрия Виена, Днепър, Хайдук Сплит, Брьондби, Оксер, Динамо Букурещ, Олимпик Марсилия, Гент, Спортинг Лисабон и ПАОК Солун. А без да успеят да спечелят от „Герена“ са си тръгвали още Бенфика, Щутгарт, Бешикташ, Галатасарай и Лил.
Равносметката в изиграните 76 мача на стадион „Георги Аспарухов“ включва 46 победи, 14 равенства и 16 загуби, при голова разлика 146:61. Автор на най-много голове е Кирил Миланов – 8. Следват Георги Аспарухов и Павел Панов, които са се разписвали по 7 пъти.
Пак на „Герена“ е записана и рекордната победа не само за клуба, а и за българските тимове в Европа като цяло – 12:2 над финландския Рейпас на 16 септември 1976 година в турнира за КНК. В този мач пък Кирил Миланов става първият и последен засега играч, отбелязал 6 гола в един двубой за български отбор в евротурнирите.
Сред големите гордости, постигнати от Левски в неговия дом, не може да не отбележим и това, че европейски и световни шампиони са си тръгвали победени. Ако говорим първо за отборите, такъв еврошампионът Олимпик Марсилия. Френският гранд, който е номер 1 в Европа за 1993-а, преклони глава на „Георги Аспарухов“ на 1 декември 2005-а. Бе победен с 1:0 с майсторското изпълнение на Христо Йовов. A на вратата бе друг играч, ставал световен и европейски шампион – Фабиен Бартез. В същия мач игра и една от мегазвездите на европейския футбол по онова време – Франк Рибери.
Друг двубой срещу френски тим, който носи най-хубави спомени, беше изигран малко преди това. Става дума за триумфа срещу Оксер на 29 септември 2005 година. Тогавашният носител на Купата на Франция бе победен с 1:0 и елиминиран с гол на Милан Коприваров. Успехът отвори пътя на Левски към груповата фаза на турнира за Купата на УЕФА. Сезонът се оказа най-успешният за „сините“ в Европа, като те изиграха общо 14 мача там и достигнаха до четвъртфиналите. Като фаза най-големият мач, игран на „Герена“, е четвъртфиналът за КНК на 4 март 1970-а. В него Левски побеждава полския Гурник Забже с 3:2 с победен гол на Гунди в 90-ата минута.
В заключителните 8 мача на „Герена“, Левски не позволи да бъде победен, а в последните 5 дори не допусна и гол. Така стадион „Георги Аспарухов“ в този си вид са сбогува с Европа, както му отива – с драматична и сладка победа и голяма радост за левскарите на препълнените трибуни.
Здравко Гюров/ „Мач Телеграф“
