-
-
Измина година, откакто първото лице на новата власт в ЦСКА се раздели с клуба. Както е известно, Стоян Орманджиев, внук на легендарния треньор Стоян Орманджиев и син на бившия червен президент Стефан Орманджиев, стана изпълнителен директор на армейците на 22 февруари 2023 г. Тогава „Национален фонд за Спорт, Култура, Изкуство и Наука“ придоби 40 процента от клуба и стана съдружник с Гриша Ганчев. През миналия април пък ловешкият бизнесмен напусна управлението, като Орманджиев и Филип Филипов получиха оперативната власт в клуба. Последваха турбулентни месеци и през септември двамата бяха заменени от Радослав Златков и понижени съответно в административен и спортен директор. Орманджиев обаче остана на новата позиция само около месец и в края на октомври м.г. напусна любимия клуб. Той обаче продължава да стои близо до армейците, като присъства и на почти всяко домакинство. Бившият червен шеф говори за професионалния си път в последната година и актуалните процеси в Борисовата градина. Ето какво каза той в интервю за „Тема Спорт“ .
Г-н Орманджиев, къде ви намирам и с какво се занимавате една година след раздялата с ЦСКА?
– Здравейте. Вкъщи със семейството. Иначе се занимавам отново с посредничество на футболисти. Дори в момента правя организация по посрещане на скаути от чужбина за мачовете на националния отбор с Турция и после на младежите с Чехия.
Взаимодействате ли си с български клубове и възможно ли е отново да работите за ЦСКА по един или друг начин?
– Да, естеството на ангажиментите ми го изисква. Има няколко клуба в България, с които поддържам по-редовен контакт, посещавам мачове на живо, но основната ми дейност е да комуникирам с чуждестранни клубове и агенции. Наблюдавам и подавам информация за футболисти, които смятам, че биха представлявали интерес и имат необходимото ниво да играят в чужбина. Дали е възможно да работя за ЦСКА по един или друг начин? Със сигурност мога да кажа, че винаги ще съм близко до клуба, ще го подкрепям и помагам с каквото мога, защото за мен ЦСКА е кауза. Но в момента в клуба има достатъчно хора, професионалисти, заредени с енергия и желание, които имат нелеката задача да работят всекидневно под голямо напрежение. Използвам възможността да пожелая успех на Димитър Вутов (б.а – администратор) и Христо Митов (б.а. – треньор на вратарите в щаба на Христо Янев), с които сме един набор,
израснали сме заедно на „Червено знаме“ и знам колко много обичат ЦСКА.
През призмата на времето каква оценка поставяте на близо двугодишния си директорски период в ЦСКА и за какво съжалявате?
– Когато не сме постигнали резултатите, които отговарят на високите критерии на най-успешния български клуб, всичко друго остава на заден план. Моят период като директор следва да бъде разделен на две. Преди и след смяната на собствеността. Като вторият беше по-кратък, но определено беше много по-турбулентен и динамичен. Изпълнен с надежди и разочарования, преструктуриране, планиране и реализация на мащабни инфраструктурни проекти и подобрения. Много неща се подлагаха на съмнение и се усещаше едно недоверие, а всъщност размахът бе и продължава да бъде много голям. Усетих и получих силна подкрепа от хора, които обичат истински и безкористно ЦСКА, но имаше и много недоброжелатели, които твърдят, че милеят за ЦСКА, но действията им показваха друго. В този контекст – трябваше да се взимат множество решения в най-кратки срокове и ние напълно осъзнавахме, че ще се допускат и грешки и ще има недоволни. В крайна сметка, колкото и честно, отговорно и неуморно да работиш, границата между пътя към успеха и пътя към неуспеха си остава много тънка.
На какво смятате, че се дължи най-слабият старт в историята на клуба със само 1 победа от 11 мача и виждате ли поводи за оптимизъм след мача с Лудогорец?
– За мен причините са комплексни, но ще се опитам да изброя накратко няколко, които смятам за най-съществени. От известно време в ЦСКА няма лидер сред футболистите. Това оказва огромно негативно влияние в представянето на отбора и е фундаментално важно за излизането от кризата на лошите резултати. Струва ми се, че Христо Янев също е наясно с това и даването на капитанската лента на Теодор Иванов е именно поради тази причина. Друг фактор е проведената подготовка в Словения. Там реално болшинството бяха футболисти, които сега или са във втория и дори третия отбор, или не са вече част от клуба. Това утежни много задачата пред Душан Керкез. Той, разбира се, също носи вина за слабия старт. Като че ли в нито един момент не се почувства в свои води и с всеки изминал ден изглеждаше все по-неуверен и демотивиран, а това се усеща от футболистите. В негова защита трябва да кажа, без да мога да го твърдя със сигурност, че сякаш това, което му е било обещано, преди да поеме ЦСКА, не е било изпълнено. Не на последно място е това, че селекцията се забави и новите футболисти трябваше да се адаптират в движение. И, да, в този ред на мисли, мачът с Лудогорец беше като някаква глътка въздух и повод за оптимизъм. Но той вече е в миналото и сега най-важният мач е следващият, а именно срещу коренно различен противник – последния в класирането Добруджа. Там, вече в ролята на фаворит, ЦСКА трябва да покаже, че наистина е тръгнал в позитивна посока.
Може ли Христо Янев да се утвърди на треньорския пост, предвид турбулентната обстановка, която изяде главата на Душан Керкез?
– За мен, да. Наистина задачата пред Христо Янев и неговия екип е много тежка, но те имат подкрепата на цялата армейска общност и задължително трябва да получат необходимото време да реализират идеите си. Дано да имат и мъничко късмет. Аз лично им го пожелавам от сърце!
Считате ли за градивна мащабната лятна чистка по всички етажи в клуба и могат ли настоящите управленски кадри най-накрая да изправят ЦСКА на крака?
– Не искам да коментирам, защото не съм наясно с причините за тези решения. Те може да са както от страна на клуба, така и лични – от страна на самите служители. Нямам представа и не е редно аз да давам оценка. Знам, че освен професионалните качества, за да си успешен в ЦСКА, е необходимо да живееш с проблемите на клуба 24/7. Това не е за всеки. В крайна сметка, колкото и добра стратегия и планиране да има в един клуб, накрая винаги опираш до човешкия фактор и зависиш от хората на съответните позиции и как те се справят със своите задължения.
Какво е мнението ви за лятната селекция и защо за втора поредна година тя се забави значително?
– Трудно ми е да кажа еднозначно. Има футболисти, които се адаптират по-бързо и показват добри качества, други все още са загадка. Липсват ми типичните крила и плеймейкър, но знам, че качествени такива много трудно се намират. ЦСКА има добър скаутинг екип, средства също са подсигурени, въпрос на време и търпение е да се изгради балансиран състав с ядро от 13-14 основни футболисти и да се спре текучеството. Относно забавянето на селекцията. За мен всичко е въпрос на по-добра и гладка комуникация между отделните звена, за да може по-бързо да се взимат решения, защото понякога един ден забавяне може да се окажа фатален за даден трансфер. Със сигурност лошият финал на предния сезон и смяната на треньора също имат своето сериозно отражение и не са фактор, който трябва да се омаловажава.
Оптимист ли сте, че ЦСКА ще има силен отбор за завръщането на стадион „Българска армия“?
– Да, и силно се надявам той да е воден от Христо Янев и да е пред препълнени трибуни всеки мач!
