-
-
Не, не сънувате! Истина е! След 10 изиграни мача ЦСКА има цифром и словом една (1) победа. Нещо, което и в най-големите си кошмари и най-песимистично настроените привърженици на клуба едва ли са очаквали. Освен резултатите, играта също е ужасна. Може би няма де е пресилено да се каже, че ЦСКА е най-зле играещият отбор в първенството от началото на сезона. Или ако не е най-слаб, поне наравно с най-слабите. Но и в Добруджа на Атанас Атанасов – Орела, и в Септември на Стамен Белчев, и при латиносите от Берое някак си изглежда, че има по-ясна идея за футбола, който трябва да играят. И я прилагат доста по-прилично от това, което прави ЦСКА. А това, което всъщност прави нонстоп от доста дълго време, е да натъжава и да гневи феновете си. А особено на фона на ресурсите, с които разполагат изброените клубове, те безспорно се справят по-добре от „червените“, при които се изсипва рогът на изобилието. Историята на нашия футбол не помни да е имало клуб, който да е бил толкова добре финансово и същевременно след 10-ия кръг да е на 12-о място. Ботев Пд търпя подигравки за това, че е завършил 4-и с треньор Станимир Стоилов и собственик Цветан Василев. Черноморец също понесе иронични подмятания, че беше пети с шеф Митко Събев и треньор Красимир Балъков. Но и двата споменати примера бяха на светлинни години по-добре от това, което показва ЦСКА сега.
Големият въпрос разбира се е „Защо се получава така?“. И отговорът е, че причините са много повече от една. Първото нещо, което може да се каже категорично, е, че не е виновен треньорът. Вече 2 сезона и половина отборът е много зле. Беше зле при Ел Маестро, при Стамен Белчев, при Томислав Стипич, при Александър Томиш, при Душан Керкез, при Вальо Илиев, при Христо Янев. Да – последните двама не можем да ги оценяваме от един мач, но при тях дори не се появи положителният импулс, който го има при всяка треньорска смяна. Нищо не помогна. Опита се с чужденец, доказан в нашето първенство и печелил трофей в България, като Душан Керкез. Пробва се и с чужденец, неидвал в България като Стипич. Томаш пък бе от тези, които са закърмени с червената идея, наясно беше какво е ЦСКА, но и с такъв като него не стана. Щом с толкова различни типове треньори все не става, значи проблемите не са в тях.
Има обаче други причинно-следствени връзки, с които може поне донякъде да се обясни този кошмар, на който не му се вижда края. Едната е, че две години поред ЦСКА закъсня много със селекцията. Това само по себе си залага много „бомби“, които са готови да избухнат по всяко време. Душан Керкез през лятото в контролите обиграваше едни футболисти, а оттогава доста хора си тръгнаха и доста други дойдоха. Ако тръгнем още по-назад по веригата, пък трябва да кажем, че най-сериозната причина селекцията да се забави бе това, че отборът не се класира в Европа. Неучастието в турнирите е поводът, който е накарал доста футболисти да откажат на „червените“. България и без това не е атрактивна футболна дестинация, а когато и допирът до Европа го няма – какво да накара качественият футболист да дойде тук. Да – парите биха могли, но ако му бъдат предложени същите в друга държава, няма причина да предпочете нашата. След като споменахме неучастието в Европа, вървим още по-назад по веригата, за да проследим защо ЦСКА не се класира в Европа. Шансове имаше много, ресурс да го напраи – също. Първо обаче не успя да влезе в Топ 4 през миналия сезон. А ако бе успял, дори 4-ото място щеше да го прати на бараж, но поне щеше да осигури домакинството в него. А това спокойно можеше да се случи, но през редовния сезон ЦСКА с лека ръка записа издънки в гостуванията на Ботев Bp и Крумовград, от които взе една точка от 6 възможни. Тези неща също не бива да се забравят, когато търсим корените на тъжната реалност, която е налице в момента.
После не взе и Купата. Тук оправданието е ясно – съперникът бе силен. Да, стадионът бе целият с червени фонове, но само това не може да изравни класата на отбор, правен в движение, с тази на противник, който е граден с години като Лудогорец. След това обаче ЦСКА не успя и в Кърджали, където няколко секунди не му стигнаха да победи и да се класира поне чрез бараж в Европа. Сезонът пак нямаше да бъде спасен, но поне щяха да бъдат лимитирани някои щети, „плодовете“ от които клубът още бере.
Стигаме вече и до футболистите, защото тяхната вина също не може да се подмине. Годой и Питас са много качествени играчи, които заслужават да са в ЦСКА и правят каквото могат. Но то няма как да е много, защото не получават никаква подкрепа от тези зад гърба им. Джеймс Ето’о също е много добър играч, но от много време не прилича на себе си и не играе нищо. Причината каква е, ние не знаем, но в клуба си знаят и би трябвало да знаят как да вземат мерки. От началото на сезона, ако се напънем да се сетим нещо, което ни е показал камерунецът, най-много в съзнанието ни да изплува някоя негова балтия или картон и в двата възможни цвята. Сегер не играе нищо, откакто е дошъл. Давид Пастор също взе да ниже комични изяви, като върхът на всичко бе в последния мач с Локомотив Сф. Опитен играч като Спас Делев му се подигра. Постави крака си между топката и Пастор и бекът, в опита си да ритне кълбото, здравата нацели глезена на Спас. Епизод, който реши мача и лиши ЦСКА от две точки. А при малко повече концентрация на играчите на Локо, тези на Христо Янев можеше да изпуснат и едната. Лалоухов също изобщо не вдъхва сигурност с изявите си, като до момента не можем да се сетим за мач, в който добри намеси на беларусина са спасили ЦСКА. На неговия фон Густаво Бусато изглежда като носител на „Златната ръкавица“ от световно първенство. Лапеня също е далеч от представата за централен защитник за нивото на ЦСКА. Той беше един от тройката (заедно с Купър и Делова), с които Шанде от Спартак Вн се изгаври преди няколко кръга. И заради това „червените“ не можаха да бият и „соколите“ на Гьоко Хаджиевски.
Между другото този мач можем да го изкараме пред скоби и да кажем, че беше единственият, който дори в това си състояние ЦСКА беше абсолютно задължително да спечели. Гостувания на Ботев Пд, Локо Пд, Ботев Bp, Славия винаги може да се развият така, че при лошо стечение на обстоятелствата да не бъдат спечелени. Но да не биеш като домакин този Спартак Вн, при условие, че се казваш ЦСКА, е позорно. Това също не бива да се подценява. Някой би казал какво толкова – още две точки, какво се променяше. Истината е, че много неща можеха да са различни. Една победа във втория кръг се отразява по-добре психологически от победа в осмия, след като си се провалил 7 пъти преди това.
Прегледът на играчите трябва да продължим и с Мохамед Брахими. Него вероятно си го е поискал Керкез, защото му беше треньор в Ботев. Сега обаче, след като Христо Янев го пусна като резерва, а после го извади, трудно може да се очаква, че този футболист има бъдеще в отбора. И още по-трудно това бъдеще да е бляскаво. И тук нещата са необясними. Този играч е показвал качества в България, не може да се говори и за липса на адаптация към българското първенство, защото има опит в него. Ако тези качества не са за ЦСКА, кой ще носи отговорност за това? Керкез вече го няма. Така че и за селекцията, както и за трупащите се в нея грешки, вероятно трябва да се посочи виновник и да му се търси отговорност. Засега я поемат треньорите и играчите. Нито играчите обаче са виновни, че ги взимат в ЦСКА, нито треньорите биха могли толкова бързо от слаб играч да направят силен. Треньорите пък могат да се сърдят на себе си, защото трудните времена за ЦСКА можеха да се предвидят и когато те са се съгласявали да поемат отбора, е трябвало да знаят какво ги чака. Така че и те много-много нямат право да се сърдят на никого. Това е реалността в ЦСКА. И колкото и да е тъжно за феновете, почти всеки провал дотук е малко или много логичен. Най-лошото от всичко е, че е трудно да се прогнозира кога тази спирала, този водовъртеж, в който с все по-големи обороти се върти отборът, ще спре. Може би призивите от всички в клуба за търпение се единственото правилно нещо като послание. На по-нетърпеливите фенове има опасност, поне в близкото бъдеще, да им се наложи да са подготвени за още разочарования.
Христо Георгиев/ „Мач Телеграф“
