-
-
Много шум за нищо. Но ние трябва да изкривим изречението – малко шум за малко повече от нищо. Искаше ни се Левски и Лудогорец да направят нещо като 4:3 по подобие на Ювентус и Интер наскоро, или пък нещо от този род, или пък ако няма победител, да е от рода на 2:2. Обаче тук, в държавата на мъгливия космос, отново ракетата ни се оказа крива. И този мач, който трябваше да отговори на много футболни въпроси, отново отиде в друга посока. Политика, икономика, този партиен лидер и неофициалният му ортак, пък дето избрали президента на БФС, пък дето избрали и националния футболен селекционер, пък хората питат „Гонзо, ти ли караш влака изобщо?!“, пък кой определи съдията, пък Гиджена това, пък Гиджена онова и накрая какво – имаме едно ярко светещо табло на „Герена“ с две големи нули, следствие на под 2.5 голови положения.
А аудиторията, онази чиста и неподправена футболна аудитория, може би сега трябва да обсъжда някакви детайли, които западните медии в големите първенства обсъждат. Примерно – как се стигна до момента Левски и Лудогорец от години да излизат един срещу друг с такива евтини, а оттам и слаби нападатели – Сангаре и Биле. Каква девалвация само!
И като стана въпрос за 0:0, в петък вечерта двата тима бяха с много добри вратари – Вуцов и Падт. Но общо взето те нямаха голямо отношение към нулевото равенство. Без да бъдем сигурни, на двата клуба май им дойде дюшеш това равенство. Вълкът сит, агнето цяло и Гиджена си е същият, че даже обра негативния вот, ако ползваме политически термини.
Обаче интересното е, че негативният вот, поне към този момент в събота преди обед, бе само на стадиона. Изтърпя си съдията всички обидни скандирания и си тръгна. И друг път му се е случвало на съдия стадион, сигурно няма да му е за последно. Но интересното е, всъщност то вече не е интересно, че аудиторията остана някак в очакване на десерта, а именно реакциите. По обясними причини от Лудогорец нямаше как да има каквото и да е.
В Левски обаче тишината е леко смущаваща. Едно време след такива шумни спектакли, микрофоните на репортерите трепереха от излиянията на запъхтени президенти, директори, треньори и играчи. Телевизиите една седмица въртяха спорни моменти на фона на скандалните интервюта. Вестниците отделяха цели страници на последващи мнения. Съдийска сеч, баташко клане, отрязаха ни главата от кръста, ограбиха труда на момчетата, те плачат в съблекалнята, това дузпа ли е, никакъв червен картон нямаше… А сега явно вече момчетата не плачат, дори не им поднасят микрофони да си изплачат мъката след лекцията на Гиджена.
