
Хиляди сърца вече отброяват минутите до момента, когато ще забият в едно – това ще се случи тази вечер в 21:00 часа на националния стадион, където Левски приема A3 Алкмаар в първи плейоф за същинската фаза на Лигата на конференциите. Хубаво е това лято да си фен на сините – жребий, мач на континенталната сцена, двубой от първенството, пак разбъркване на топките в централата на УЕФА. Хубаво е и да си футболист на сините или човек от спортно-техническия щаб, защото те буквално се къпят в хорска любов. Сами си заслужиха такова отношение с елиминирането на Апоел Беер Шева и Сабах, а за косъм да бъде катурнат и друг фаворит – португалският Брага. Сега обаче Левски го очаква нещо по-различно от срещнатото до момента. И точно в това е чарът на евротурнирите. Е, познатото е, че съставът на Хулио Веласкес отново е сочен за категоричен аутсайдер. Защото срещу себе си има тим, който през миналата кампания опука Галатасарай в Лига Европа, преди да бъде елиминиран от бъдещия носител на трофея Тотнъм (6.а. – нидерландците спечелиха единия мач, но отпаднаха).
„A3 Алкмаар, ще бъдем с играч повече“, написаха от Левски в социалните мрежи, визирайки, че ще бъдат подкрепяни от над 30 хиляди души по трибуните. И тази армия трябва да бъде горда от отбора си, не по-малко от гордостта на Веласкес, че води този тим. Именно това е водещото около „Герена“ това лято – синята гордост блика отвсякъде и е в изобилие. Затова и вече никой не говори за „добър резултат и достойно представяне“. Сега това като цел е заменено само от една конкретна и ясна по значение дума – победа.
Хубаво е, че в клуба си вярват. Нужно е да го направят и футболистите. Мач се печели първо в главата. Вземеш ли го там, на терена е по-лесно. Така че сините ще трябва да се справят със „собственото Аз“, преди с изправящото се пред тях… A3 Алкмаар. Сторят ли го и бъдат ли такива, каквито искат, както и такива, за каквито желаят да бъдат възприемани, то половината работа вече е свършена. Да, сините нямат толкова голяма ширина в състава, а отсъствието на ключови фигури личи срещу по-силни опоненти. Липсващи ще има отново. Но проблемите трябва да се преодоляват. Нима такива нямат и гостите, които продадоха доста основни играчи, а пристигат и без двете крила, с които започнаха кампанията – Поку бе трансфериран в Леверкузен, а Даал е наказан.
Основната слабост на Левски до момента бе играта в предни позиции и по-скоро ниската ефективност пред гола. Е, сега получава бонус. Защото гостите вкарват много, но са прекалено колебливи в отбрана. В 6 срещи през сезона 6 пъти топката навести мрежата им, като в 4 случая бе в първата, а 2 в последната. След 2:2 срещу Волендам треньорът Маартен Мартенс бе бесен, а капитанът Жорди Класи не спести критиките към съотборниците си. На „Герена“ оставаха много далеч от подобни драми до момента. Защото Хулио Веласкес успяваше отлично да анализира противниците и да подготви играчите какво да очакват, как да противодействат и как да стигнат до това, което им е нужно.
Лятото бе синьо. Но Левски трябва да мечтае и за есен, оцветена в този цвят. Моментът е дошъл и не е за изпускане. Защото с мачове почти до Коледа в Европа и клубът ще се качи в по-горна категория.
Янаки Димитров/ „Тема спорт“