-
Определено мачът в четвъртък между Лудогорец и Левски беше по-важен за домакините, които гонеха с всички сили първото място в елита. Но победата не беше постигната, като дори можем да кажем, че по-близо до нея бяха „сините“. Но шампионите, които що зимуват втори, на влязоха подготвени в този мач. Както между другото и в много други в последните месец-два. Играта на Лудогорец отново беше разхвърляна, без ясна идея и се разчиташе само и единствено на индивидуалната класа. И когато Левски от своя страна действаше отлично в защита и обезоръжи силните единици в атаката на „орлите“, то сякаш Десподов, Рик и Каули се блъскаха в стена. Заради това и головите положения пред вратата на Пламен Андреев бяха много малко.
Левски не спечели последните си 8 мача за първенство. Но отборът на Станимир Стоилов игра добре във всеки един от тези двубои и други бяха причините за неуспехите. В Лудогорец обаче мачовете напоследък, без значение от съперника и турнира, изглеждат сложен ребус. Червената лампичка светна още при победата над ЦСКА-София с 2:1. Тогава „армейците* надиграха разградчани и отново късметът и индивидуалната класа измъкнаха „орлите“.
Берое бе разбит с 4:0 в Стара Загора и от този момент нататък започнаха едни мъки в първенството. Едвам бе победен Ботев Пд, много трудно беше и срещу Септември, на „Лаута“ трите точки можеше да бъдат изпуснати, което се случи срещу ЦСКА 1948 след това в Разград. Лудият късмет спаси Лудогорец в „Овча купел“, но нямаше какво да помогне срещу Левски в четвъртък.
Губенето на точки само по себе си не е най-големият проблем, защото и изоставането от 1 точка в никакъв случай не е фатално. Проблемът е в ясно изразения стил на игра и липсата на последователност. Веднъж съперникът буквално е разпилян от положения, както например беше срещу Локо Пд и Славия. А друг път играта е бледа – като срещу Септември, Ботев Пд и срещу Левски. Има и друго, което няма как да не отбележим. И то е, че Анте Шимунджа има проблеми с избора на състав и воденето на мач. В куп важни двубои, най-вече в Европа, неубедителният десен бек Сисиньо играеше отляво на защитата. А в същото време младо и кадърно момче като Дени Групер, което стигна до националния отбор на Израел, търка пейката. Игор Пластун например дълго време бе изваден от титулярите. А сега Шимунджа се чуди защо не е във форма. Точно заради това предишните треньори на Лудогорец въртяха състава и правеха ротации – за да може да се разчита на всеки. Сега такова нещо няма. Един от най-класните футболисти на „орлите“ – Клод Гонсалвеш, е тотално зачеркнат от словенския треньор. Той играе само за по няколко минути на мач? Защо? Едва ли някой има обяснение. Както и защо на Кирил Десподов му е забранено да играе по 90 минути. Дори и добре да играе, около 60-ата минута трябва да отстъпи мястото си на Текпетей или Рик.
Истината е, че напоследък Анте Шимунджа натрупа доста черни точки. Единственото добро за него, а и за ръководството на Лудогорец, от равенството с Левски за първенство е, че червената лампичка светна още по-силно и трябва да се решават проблеми. Защото, ако „сините“ бяха победени, отборът щеше да завърши на първото място и щеше да даде едно измамно спокойствие, че всичко в Разград е наред. А то не е…
Богомил Русев/ „Мач Телеграф“
