Левски влиза в месец март с 10 точки аванс пред хегемона Лудогорец. Сините са здраво стъпили на първото място. И единствено от тях зависи дали ще останат на него и в края на май. Засега на хоризонта няма предпоставки тимът, воден от Хулио Веласкес, да се разклати сериозно и да допусне невиждан срив, който да го остави без златни медали. Напротив – ясно се открояват 4 причини, които бутат Левски към титлата. А тя е най-чаканата в историята на клуба – не е печелена от 2009 година!
Бащите на успеха са много, са казали хората. Така е и на „Георги Аспарухов“, където в момента всички етажи на клуба действат в синхрон. И това се вижда в представянето на отбора – силен колектив, който не го е страх да влезе в битка.
До края на първенството остават 14 двубоя – 8 до старта на плейофите и след това още 6 в тях. Срещите не са никак малко и настройката за всяка от тях трябва да бъде като за финал. Но нека да се върнем на онези неща, заради които сините изковаха 10-те точки преднина пред Лудогорец, а активът им е с 13 пункта по-голям от този на големия съперник ЦСКА.
ПО ДВАМА ИГРАЧИ НА ПОСТ
Работата на ръководството през последните два трансферни периода даде отличен резултат. Изстрелите в мишената бяха доста, а халосните патрони – малко. Затова и в момента отборът е отлично окомплектован и на всички постове, без вратарския и на левия бек, има битка за титулярно място.
Под рамката категоричен №1 е Светослав Вуцов. А вляво на отбраната такъв е най-конвертируемият играч в състава – Майкон. Негова опция обаче е националът на Венецуела Кристиан Макун. Той има място в центъра на ариергарда, редом до национала Кристиан Димитров. А за там опция са още северномакедонецът Никола Серафимов и чакащият все още дебют хърватски защитник Стипе Вуликич, който бе привлечен от Сампдория. Вдясно са Алдаир и Камдем.
За халфовата линия треньорът Хулио Веласкес разполага с Акрам Бурас, Гашпер Търдин, Георги Костадинов и Асен Митков, а с периферна роля е опитният Карлос Охене. Испанският специалист обича въртележките и ротациите, а за линията на нападението има широк набор от инструменти – Мустафа Сангаре, Хуан Переа, Евертон Бала, Армстронг Око-Флекс, Радослав Кирилов, Карл Фабиен, Мазир Сула, Рилдо. Всъщност само последният от взетите за този сезон играчи бе изстрел в нищото…
Куриозното е, че през зимата Левски продаде двама от капитаните си – Цунами и Марин Петков, а през лятото трансферира основен играч като плеймейкъра Джавад ел Джемили. Но липсата им не се отразява и те щяха да са резерви в сегашния състав. Това ясно показва прогресът на сините.
АДАПТАЦИЯТА НА НОВИТЕ
През сезон 2025/26 Левски случи не само с по-голяма част от попълненията, но и те нямаха проблем с адаптацията. Причината – повечето акостираха на „Георги Аспарухов“ от нашето първенство. През лятото такъв бе случаят с Радослав Кирилов и Мазир Сула. Първият дойде след престой в ЦСКА 1948, а вторият – след такъв в Черно море. На тях не им трябваше време, за да заиграят. И го направиха на добро ниво. А с взимането на Сула Левски свали две мишени с един опит. Просто защото Мазир има голям принос и за бързото приобщаване на Акрам Бурас. А алжирецът доказа, че е ниво и прави разлика. Присъствието му на терена И постоянното сноване между наказателните полета се усеща и от свои, и от чужди. Никола Серафимов, може би заради сходния манталитет, също се вписа добре. И в първите си мачове игра на нетипичен пост на десен бек, но липсата на езикова бариера му позволи да се справи добре.
През зимата сините продължиха да вървят по утъпкана пътека и Взеха Армстронг Око-флекс от Ботев Пд и Хуан Переа от Локо Пд, като двамата също заиграха веднага.
СПОСОБНОСТТА ДА СЕ ИЗБЯГВАТ КРИЗИ
През този сезон Левски държи стабилен курс, благодарение на факта, че не допуска сериозни сривове. Тимът има способността да се изправя веднага след получен болезнен удар. Такива през есента не липсваха – пораженията от Локо Пд (0:1), ЦСКА (0:1) и Славия (0:2) бяха точно такива. След всеки един от тях обаче сините печелеха в първенството и не влязоха в негативна серия. Всъщност, веднъж те не биха два пъти поред – след ремито с Лудогорец (0:0) дойде и поражението на „Лаута“. Но малкият огън не се превърна в опустошителен пожар. Каквито трябваше да гасят съперниците. Разградчани през октомври и ноември миналата година наредиха 5 мача без победа – поражения от Арда (2:3) и ЦСКА 1948 (4:5), както и равенства с ЦСКА (0:0), Черно море (0:0) и Спартак Вн (1:1). ЦСКА пък стартира сезона с 6 мача без победа в елита – 2 загуби и 4 равенства, а след това имаше и поредица от 4 срещи, в които успехът липсваше – 1 поражение и три ремита.
ДЕЙСТВИЯ САМО НА ЕДИН ФРОНТ
Отпадането на Левски на 1/4-финалите за купата от Лудогорец (0:1) не бе толкова лесно за преглъщане. Но по някакъв странен начин то даде бонификация на тима на Хулио Веласкес. Сега пред него има само един фронт. И всички сили ще бъдат хвърлени в битката за титлата. Това ще позволи използването на оптимална единайсеторка и ще намали евентуални рискови ротации с цел освежаване на единайсеторката. Това обаче не се отнася за Лудогорец, а и за ЦСКА, които ще застанат един срещу друг на полуфиналите за купата. Тоест, чакат ги по два мача повече.
Янаки Димитров/ „Тема спорт“
