Часът на истината настъпи! За Левски предстои най-важната пролет през последните 15 години на футболния терен. Сините зимуваха на първата позиция в класирането с аванс от седем точки пред втория ЦСКА 1948 и третия Лудогорец. Тимът от „Герена“ бе шампион на полусезона, но това не носи златните медали от маратона в шампионата. За Хулио Веласкес и Левски предстоят 17 мига от пролетта. Правим аналогия със съветския едноименен филм, без да има допирателна между синята история и идеология и замисъла на лентата. Действието в споменатата кинематография се развива в периода от 12 февруари до 24 март 1945 година, малко преди капитулацията на Германия и края на Втората световна война. Описва живота на съветския разузнавач Максим Исаев, който е внедрен във висшите ешелони на Нацистка Германия под името щандартфюрер Макс Ото фон Щирлиц.
На Левски му предстоят 17 финала до края на първенството – 11 двубоя от редовния сезон и още 6 в плейофите. Едно клише често бе споменавано по време на паузата: „Всичко е в ръцете и краката на сините“. Никого не може да излъжеш на футболния терен и ако печелиш до края, титлата няма кой да ти я отнеме. Някак във въздуха и в безтегловност остават думите на изпълнителния директор Даниел Боримиров, че на „Герена“ очакват удари под кръста. Във вторник в мача за Суперкупата срещу Лудогорец такива действия нямаше. Два отбора се изправиха един срещу друг и по-добрият победи. Мажоритарният собственик Наско Сираков в типичния си стил отсече: „Загубихме една битка, но не и войната“. Веласкес и футболистите му си свериха часовниците и разбраха, че изостават спрямо тези на разградчани. В сряда на столичани им предстои втората битка с орлите – на четвъртфиналите за купата. И още една загуба ще започне да издърпва Левски от позиции и в един момент може да настъпи отстъпление. Защото, както седем точки са добър аванс, така и не са.
През есента сините бяха безапелационни срещу по-скромните отбори, дори в някои от мачовете се забавляваха. Но на другия полюс столичани действаха в мачовете с по-силните тимове. Бърз поглед в класирането показва, че победи бяха изковани срещу ЦСКА 1948 на „Герена“ и Черно море на „Тича“, но моряците не са това, което свикнахме да гледаме през последните сезони. Бяха инкасирани загуби от ЦСКА и Локо Пловдив след безлични игри. Равенство с Лудогорец, което можеше да е победа, но ако Веласкес и футболистите му бяха демонстрирали повече смелост. В мача за Суперкупата Хулио не показа, че си е научил урока как да играе срещу по-стойностен съперник. В Европа донякъде му се получи и прати Левски на плейоф за Лигата на конференциите, но без голове и победи няма как да спечелиш титлата в шампионата.
Сега за сините предстои наглед лесно препятствие за старт на пролетния дял. В събота на „Герена“ идва деветият Ботев Враца. Но една от петте грешни стъпки на Веласкес до момента бе направена именно срещу северозападния тим. През есента Левски не успя да победи под Околчица, завършвайки при 0:0. Това бе и един от двубоите, в които испанецът направи куп рокади заради участието в евротурнирите. Вече няма нужда от експерименти, като в това число влиза и необяснимият състав срещу Славия, и сините трябва да минат с лекота през врачани. Защото след загубата от Лудогорец, започнаха да се прокрадват думи, че Левски ще сдаде скоро първата позиция и мечтата за титла ще се изпари.
Дойде времето Веласкес и сините да ударят по масата и ясно да заявят шампионските си амбиции – без излишни думи, а с действия.
Мартин Владимиров/ „Тема спорт“
