-
-
Миналия месец ви запознахме със случая със стадиона в село Кокаляне, където играе мачовете си от „А“ ОФГ София местният Орловец. В началото на януари президентът на клуба Венцислав Стойков установява, че в стадиона, до самия терен, са изсипани строителни материали, а камиони са минали по асфалтовата настилка, която на много места вече е разбита. Оказва се обаче, че това далеч не е изолиран инцидент – случвало се е и преди, а също и в последните дни. Стойков ни разказа повече за ситуацията със стадиона и защо е вдигнал ръце от действията на кмета на Кокаляне Александър Борисов. Стойков разкри също, че след репортажа на Spotal.bg през януари Борисов е заплашил да го изгони от стадиона. Но как се стига дотук?
НАЧАЛОТО
„Създадохме отбора по моя инициатива. Аз съм си от Кокаляне и цял живот играя футбол. Започнах да уча за треньор и докато бях в отбора на Легия Лозен, съседното село, у мен се зароди идеята да направим школа за деца“, започва разказа си за Sportal.bg Стойков. Младият треньор събира малчугани от Кокаляне с идеята те да носят фланелката на Легия, но остава разочарован от отношението на президента на клуба от Лозен към въпросните деца и се разделя с отбора. След кратък период в клуб от Люлин Стойков решава, че е време да създаде школа за деца в Кокаляне.
„По това време имах предложения от два отбора – Конеляно (Герман) и Академик (София), да развивам техните детско-юношески школи. Направихме среща с родителите на децата от Кокаляне и преценихме, че няма смисъл те да пътуват до други места. Спряхме се на идеята да си направим наш футболен клуб. И така се роди самият клуб – заради децата, тъй като за тях беше най-удобно да тренират в селото. Оттам нататък всичко се случи много бързо – за отрицателно време, може би две седмици. Подготвих всички документи и говорих с кмета да ползваме стадиона“, обяснява Стойков, който основава Орловец през 2015 година.
„По това време стадионът беше в окаяно състояние. Тревата беше до коленете ми. Нямаше футболни врати, нямаше съблекални – нищо. Отидох при кмета с идеята да помогне по някакъв начин, тъй като вече бяхме събрали 25-26 деца. Той ми каза, че пари няма и няма как да стане. В крайна сметка, говорих с един човек от селото и той дойде с една голяма косачка и окоси игрището за 50 лв. Кметът не пожела да отпусне 50лв.! И то при положение, че още преди официалното създаване на клуба децата си тренираха всеки ден на стадиона. Идваха и майки с детски колички, високата трева не ги спираше. След това от един фургон направихме пейки, направихме съблекалня, с баща ми изградихме съдийска стая, с наши средства, с наши материали. Купихме нови врати, а те са доста скъпи, между другото. Част от парите, които вложихме, бяха набавени от такси, които започнах да събирам, но те не бяха достатъчни и трябваше да извадя мои лични пари, както и баща ми. Имаше и разходи по самата регистрация. Такси за деца, такси за мъжкия отбор, защото всяка картотека също изисква средства. Трябваше да се купят топки и екипи.
Интересното е, че в един момент децата станаха два отбора – 30 деца общо, два тима от по 15. Плюс 20 души в мъжкия отбор. Всъщност мъжкият отбор се роди като следствие от създаването на детския. Кръстих отбора Орловец, защото преди години така се е казвал местният тим. И доколкото имам информация, според документите на президента на предишния клуб, до 1993 година в Кокаляне е имало отбор. 22 години не сме имали отбор в Кокаляне, а стадионът тънеше в мизерия. И решихме да имаме и мъжки отбор – така хем интересът към отбора щеше да е по-голям, хем и самите деца щяха да са по-мотивирани, знаейки, че имаме и мъжки отбор“, продължава Стойков.
СБЛЪСЪК СЪС СУРОВАТА РЕАЛНОСТ
Но както всички знаем, една птичка пролет не прави и Венцислав Стойков се обръща с молба за съдействие към местната управа. Бързо разбира обаче, че нещата няма да се случват гладко. „Когато говорих с кмета, идеята в общи линии беше децата да могат спортуват, да има с какво да се занимават, а мъжете да играят за удоволствие. Някои от тях са били юноши на различни клубове, но не са могли да се реализират и сега получават шанс да идват и да се забавляват. Откакто го има отборът, селото е по-оживено. Стадинът вече не пустее, идват хора, когато има мачове, съвсем друго е.
В самото начало направихме един турнир за ветерани на празника на селото и кметът трябваше да дойде и да подари на победителя една икона. Той дори не се появи, изобщо не уважи хората и факта, че за първи път от 22 години на стадиона има мачове. Ветераните на ЦСКА, победител в „Биг Брадър“, популярни личности ни гостуваха в селото, а той дори не си направи труда да дойде и да ги поздрави. Още от самото начало, без никакви причини, той не изявява никакво желание да помага. Имаше няколко опита, свързани с поддръжката на стадиона, но те бяха просто смешни – идват, изчистят един ъгъл и дотам…
Имаше и проблем с водата. Не може на стадиона да няма вода, да няма една чешмичка. Не можело, нямало как, ми заяви той. Оказа се, че има как и аз поех ангажимента да плащам водата. Това беше преди две години и до ден днешен за плащам водата. Един от последните пъти отидох и платих 60 лв. вода за стадиона. Да не говорим, че аз лично съм зидал и работил по шахтата, а той пак с нищо не помогна за това нещо. Каквито и обещания да съм правил, съм си ги спазвал. Поех ангажимент за водата и си я плащам, поех ангажимент за елементарна поддръжка на стадиона и го спазвам. Не че съм направил някакви велики неща, но не съм милионер. Старая се колкото мога и го поддържам. И хората от селото го виждат“, добавя треньорът-ръководител.
„За отбора доста бързо се разчу – все пак два детски отбора, мъжки отбор… Мачът ни с ЦСКА 1948 се предаваше на живо по Спортал ТВ и още една телевизия. Феновете хвърляха димки, имаше много хубава атмосфера. И на този мач кметът дори не се появи. Страшно съм разочарован от него. Имахме един случай, точно седмица преди кметските избори. Кметът идва при мен и ме пита: „Кои са наш’те“. Отборът го има вече от една година, а той дори не знае с какви екипи играем. Да не говорим, че той дори не си направи труда да се загледа в децата – някои от тях са му съседи, познава родителите им“, продължава разказа си 28-годишният играещ президент, който няма никакво намерение да изоставя работата си по поддържането на стадиона и развитието на клуба.
За амбициозността на Стойков и желанието му клубът да прогресира говори и фактът, че за известно време старши треньор на Орловец е синът на легендата на ЦСКА Ради Здравков – Методи. „В един момент той просто се отказа и аз не му се сърдя за това – той идваше и работеше безвъзмездно, на доброволни начала, без да му се заплаща. Просто е много трудно в един аматьорски отбор футболистите да са отдадени изцяло – хората работят и не могат винаги да са на линия. Пак казвам – не му сърдя. Лично Ради Здравков също е идвал неведнъж на наши мачове, но не и собственият ни кмет…“, отбелязва с огорчение Стойков.
ПРОБЛЕМИТЕ СЕ ЗАДЪЛБОЧАВАТ
„Миналата година пак имаше такъв проблем, кметът пак искаше да ме гони. След всеки един ремонт, който се прави в селото, старият асфалт се изсипва там. От много време на стадиона редовно влизат тежки камиони и с годините един перфектно асфалтиран път започна да се разбива. Миналата година започнаха да подменят паветата на главната улица. Един ден влизам на стадиона и виждам как са изсипани 4-5 камиона с пясък и още 2-3 камиона с павета. Беше изсипан и стар асфалт. Опитах се да се свържа с кмета, все пак тази площадка, където са съблекалните, я бях изчистил лично. Изнасял съм стара пръст и т.н. И в същия момент виждам как всичко това е изсипано точно там, където съм изчистил. Той обаче не си вдигаше телефона и го потърси баща ми, който също ми помагаше, също е давал лични пари и е вършил труд безвъзмездно. На баща ми вече кметът му вдигна.
И преди създаването на отбора стадионът се ползваше от хората – например деца се учат да карат колелета там, защото е заградено и не може да ги блъсне кола. Има деца с хвърчила, даже деца си празнуват рождените дни там. Баща ми поиска обяснение от кмета и реакцията на кмета беше следната: „Още утре Венцислав да си събере всичко и да се изнесе“. Аз естествено не го направих. Обадих се на кмета и му казах: „Ела утре и ме изгони от стадиона! Да видим как ще стане, при положение, че не съм направил нищо лошо“. Той не дойде да ме изгони и дори обеща, че ще изчисти стария асфалт. Да, ама не! Изкараха само пясъка и паветата. Тогава си замълчах, но тази година… качвам се на стадиона и виждам вратата отворена за пореден път и изсипана буквално до съблекалните скална маса, насипи със стар асфалт, изразян отнякъде… Изрязват асфалт и го изсипват на стадиона. Тежки камиони, които са разбили още повече пътя до съблекалните. Вече няма и помен от асфалтиран път, заприличало е на черен път“, обяснява Стойков.
„Хайде, отбора едно на ръка. Но и майки с колички вече не могат да влязат, въобще ощетени са самите хора от селото. Даже, бих казал, жителите на две села, защото в Панчарево, там където е базата на ЦСКА, хора не могат да влизат свободно. Още преди да създам отбора, откак се помня, стадионът само се руши и никой нищо не прави. И се надявах, че след създаването на отбора това нещо ще спре и ще започнат само да се подобряват нещата. Трябва да добавя, че жители на селото изявиха желание и събраха 500 лв., с които купихме материали и сменихме пейките в сектора за феновете. Сменихме една трета от тях с пари, събрани от хората. Аз и бащи ми отидохме, купихме материали за 500 лв. и сами работихме няколко дни, за да сменим пейките, без да взимаме пари за този труд. Хората от селото могат да го потвърдят, те изявиха желание да бъдат събрани отново пари и да се смени още една част от пейките. С други думи – кметът руши нещо, което е на хората и се ползва от всички. Освен това има и договор между мен и него за стадиона, неговият подпис стои там. Но дори и без този договор, дори да го няма отборът, не виждам на какво основание рушиш стадиона, който се ползва от жителите“, не крие възмущението си от действията на Борисов президентът на Орловец.
А възможно ли е нещата да се случват по различен начин? За Стойков няма съмнение, че е възможно. „Има ли друго място, където може да се изсипват тези материали? Има, разбира се. Да не говорим, че преди аз да се захвана със стадиона в него редовно влизаха хора с автомобили и правеха дрифтове на тревата. По игрището имаше коловози, вечерно време на стадиона се събираха тийнейджъри, хвърляха и чупеха бутилки… какви ли не боклуци съм изхвърлял оттам. Дори кошче за боклук нямаше на този стадион, нямаше чешма… Откакто аз се захванах със стадиона, започнахме да заключваме портата, сложихме катинар, верига и вече не влизат вътре коли да правят дрифтове и всякакви хора да си правят каквото си искат. Сложихме кошчета за боклук, които кметът беше обещал да осигури, но го чакахме три месеца и накрая се оказа, че той предложи някаква стари кошчета, ползвани за саксии. Такава му е цялата работа на кмета – ако случайно реши да помогне нещо, то ще е понеже нещо отнякъде случайно му е изпаднало.
Сега пак иска да ме изгони. След репортажа в Sportal.bg аз пуснах статията в една „Фейсбук“ група, наречена „Промяна за Кокаляне“. И ден или два по-късно той се обажда на баща ми. Има ми телефонния номер, но не ми се обажда на мен, а на баща ми и му е казал да се изнасям от стадиона. Както и миналата година, когато пак искаше да ме изгони, но аз не се махнах, защото не съм нарушил нищо. И така, сега пак получих заплаха да се махна от стадиона, но аз няма да го направя, защото не съм направил нищо лошо. Той е, човекът, който идва и руши стадиона. Още много неща мога да разкажа. Аз не исках да се стига дотук, но след като с този човек явно не можеш да се разбереш по нормален, цивилизован начин, реших да се обърна към медиите. Самият факт, че той няма очите да ми се обади лично сам по себе си е показателен“, споделя още Стойков.
ИМА ЛИ КРАЙ БЕЗХАБЕРИЕТО…
В края на разговора треньорът и президент на Орловец се сеща за още един пример за безхаберието на институциите. Разказва как е събрал подписка за изграждане на детска площадка на стадиона в Кокаляне. Обърнал се е с молба за съдействие към общината в Панчарево, но оттам са му отговорили, че нямало как да стане. „Казаха ми, че било много сложно. Аз им отвърнах – „добре, нека да е сложно, но започнете процедурата“. Оттогава мина около година и половина. Ако я бяха започнали тогава тази процедуа, колкото и да е сложно, нещата можеше да са се задвижили вече. Панчарево е сред най-големите, може би най-големият район в София, а не могат да стартират процедура да се построи една детска площадка, просто е смешно“, недоумява Стойков.
А що се отнася до отбора – казали са му, че не могат да подпомогнат частен клуб. „В съседните села няма друг отбор, който да работи с деца… ОК, нека да е общински клубът, да не е частен, въпросът е да има развитие“, посочва Стойков. Но предложението му клубът да стане общински също е отхвърлено. Трудно е да се бориш с безхаберието, но президентът на клуба от Кокаляне не смята да се отказва от тази битка. Защото спечелването й е по-важно от която и да е победа на Орловец на футболния терен.
Източник: Спортал
