-
Обществената подкрепа за каузата “Върнете стадион „Лазур” на Бургас” расте с всеки изминал ден.
Няколко хиляди бургазлии застанаха зад идеята в социалните мрежи, а с видеоклипове от различни краища на света послания изпратиха националът Георги Кастадинов, ексмладежкият национал Милен Гамаков, вратарят на Септември Янко Георгиев, легендарният страж Свилен Симеонов, Любо Божанков, рапърът Диан Калинчев-Каската и много други. Акцията е на път на стане една от най-мащабните, свързани със спорта в Бургас.
Зад кампанията стоят феновете на Нефтохимик, които призовават Община Бургас да направи всичко възможно, за да откупи спортното съоръжение от досегашния му собственик „Спорт пропърти мениджмънт” АД, фирма, контролирана от Митко Събев.
Надежда, че Бургас отново може да има свой собствен стадион даде в началото на седмицата общинският съветник и областен лидер на НФСБ Ивайло Вагенщайн. Според парламентариста стадионът се продавал за 4 млн.лева и преди да се разискват, каквито и да е било проблеми на футбола, трябвало да се реши заплетеният казус с липсата на футболна инфраструктура в града. Вагенщай има право и действително е време да се поправят грешките, допуснати в последната година от мандата на Йоан Костадинов, когато се допусна апортът на ст. „Черноморец”.
Но дали сумата за „Лазур” действително е 4 млн.лева, както твърди общинският съветник.
Самият Митко Събев призна пред колегите от Бургас24, че с него никой не е разговарял, а и от думите му стана ясно, че по-скоро „стадионът не се продава”.
„Как да кажа каква е цената. Важно е какво искат да купят – стадиона ли, целия терен ли, сградата или земята… не е така просто. Стадионът не е земята, не е тенис кортът, не е резервното игрище. Те могат да кажат, че искат само 10-те декара, на които се играе футбол. Аз съм инвестирал милиони, за да се играе футбол и на стадион „Лазур“ няма да се садят домати. Въпросът е, че искам да видя визия за развитието на футбола и че има някой толкова луд, колкото мен, за да дава пари“, каза още Събев и даде да се разбере, че ще назове конкретна сума, едва когато има оторизирана комисия с мандат от Общинския съвет, която да разговаря с него.
Да не забравяме обаче, че Митко Събев преди всичко е бизнесмен и стадион „Лазур” за него е актив, който на този етап му носи само разходи – за поддръжка,данъци и прочие. Официалните мачове, които се играят на спортното съоръжение, се броят на пръстите на едната ръка и е изключително наивно да се вярва, че с приходите от тези срещи той може да плати дори 1/5 от издръжката на спортното съоръжение.
Напълно абсурдни са спекулациите, че там „ще се изграждат небостъргачи”. Една и съща новина се препубликува вече четвърта година, а „строителството на небостъргачите” така и не започва.
Няма и да започне, защото има една огромна спирачка. Според Общия устройствен план(ОУП) на Бургас това парче земя е стадион и не може да бъде нищо друго поне до 2025 година. Така, че стадион „Лазур” ще си остане стадион. Единствено може да се смени собствеността му.
Големият въпрос е срещу каква сума е склонен Митко Събев да продава?
Пазарната оценка на спортното съоръжение е висока, но е ясно, че купувач може да бъде единствено Общината, заради което предлагането ще зависи до голяма степен от търсенето. Разбира се и отстъпките, които двете страни са готови да направят.
В последното се крие разковничето за бъдещето на стадиона. Ясно е, че Общината трябва да отстъпи, или компенсира по някакъв начин Събев, за да продаде стадиона на разумна цена. Най-логичен изглежда вариантът да се жертва стадион „Черноморец”, който и без това изглежда загубен.
Интерес към това спортно съоръжение има, при това сериозен и ако се изиграят правилно картите, ще се стигне до съгласие от двете страни. Така Бургас ще си върне „Лазур”, който ще стане градски стадион за двата футболни клуба и ще е урок за следващите поколения – никога повече да не допускат градът да остане без собствен стадион.
А ако сделката за ст.”Лазур” не се осъществи?
По информация на Флагман.бг има два варианта, ако сделката пропадне. Първият е по-евтин и касае модернизацията на стадиона в „Долно Езерово”.
Представител на ръководството на „Нефтохимик” разкри, че са направили план-сметка и изчисленията показвали, че за да се направи модерен стадион с около 6 хил.места, ще са необходими около 5 млн.лева. В сумата са включени и няколко тренировъчни игрища, около комплекса. Идеята е той да се оформи като спортен кампус. В случая има един сериозен недостатък – локацията. Трудно може да се накара публиката, извън фенските фракции, да ходят на мач в кв.”Долно Езерово”, но все пак примерът в тази посока е Ботев Пловдив, който от няколко години играе в Коматево и стадионът им почти винаги е пълен.Идеята е противоречива и не се знае дали ще получи сериозна политическа подкрепа.
По-добрият вариант е изцяло нов градски стадион на Пети километър. Идеята лансира още преди три години бившият общински съветник Йордан Георгиев. Предложението изглежда изключително разумно, защото там ще се направи нов обход, има добра инфраструктура от всички места, а районът тепърва ще се развива. Основният проблем обаче е, че изграждането на стадион там ще струва много пари – между 15 и 20 млн.лева. Ясно е, че няма как да бъдат извадени от общинския бюджет, а за държавно финансиране може да се говори най-рано през 2020 година, когато вече ще е приключил строежът на спортна зала „Арена Бургас”. Т.е. – при тази хипотеза най-оптимистичният срок за градски стадион е 2022-2023 година.
При всички положения обаче сега е назрял моментът, за да се реши веднъж завинаги проблемът със стадионите в Бургас. Идеята има сериозна обществена подкрепа, очаква се да получи и политическа такава.
Ако не може да се откупи стадион „Лазур“ трябва да се потърсят други варианти, по които да се започне работа веднага.
Автор-Иван Колев
Източник- Флагман.бг
