Ное. 15, 1 месец по-рано

„Червен“ фен: Традициите – в кофата: Литекс стана ЦСКА! Ако някой смята, че ГМО-то няма да фалира или е утопист, или е глупак

http://www.kotasport.com/wp-content/uploads/2017/11/3-8.jpghttp://www.kotasport.com/wp-content/uploads/2017/11/3-8.jpg„Червен“ фен: Традициите – в кофата: Литекс стана ЦСКА! Ако някой смята, че ГМО-то няма да фалира или е утопист, или е глупак
header_spot

Любопитен коментар публикуваха на сайта на ЦСКА 1948. Той е взет от личния профил във Фейсбук на

Димитър Вучев

Димитър Вучев във Фейсбук и е публикуван от „червените“ с негово съгласие. Ето и текста, без редакторска намеса:

„И все пак тя се върти!“ е казал Галилей преди няколко века в момент, когато всички са го гледали меко казано с недоверие.

Да ви разкажа една история накратко. Всички, които ме познават малко по-добре знаят, че обичам футбола от малък. Цялото ми семейство е от ЦСКА – двамата ми дядовци, двете ми баби, майка ми и баща, леля ми и вуйчо ми. Всички са били винаги от този отбор.

Спорт и политика – българите сме минимум със степен бакалавър по тези важни теми. Футболът до такава степен е вкоренен в семейния ни бит, че датите на събития като бракове и раждания се свързват с футболни мачове. Вуйчо ми и баща ми например още припомнят, че братовчедка ми е родена в същия ден през 1975 г., когато Левски губи от Аякс в Амстердам с 1:2.

Логично на фона на семейната история и аз станах от ЦСКА. Заведоха ме на мач за първи път през 1996 г., след като още от раждането ми бях закърмен с идеята. Играехме с някакъв странен отбор, не го знаех – Марица. Даже и със смешно име освен странните жълти екипи. Прекарвах повече време в изучаването на всички около мен, отколкото в гледане на играта. Всичко ми беше много интересно, най-вече псувните от публиката. Години по-късно видях в интернет, че сме били победили с 3:1.

Година по-късно вече бях натрупал десетки гледани мачове на живо в сметката си и се чувствах достатъчно компетентен и аз да изпъквам с професионални анализи относно това дали треньора Гочето Василев трябва да извади централния нападеш Жабов на полувремето, защото нищо не е играл първите 45 минути. Вече бях поне на ниво завършена гимназия по футболни компетенции.

Още помня как баща ми не ме взе на финала за Купата през 1997 г. с Левски, защото валеше проливен дъжд. Гледах го вкъщи, докато баба ми ме гледаше мен и виках пред телевизора в хола. Бихме 3:1, с което направихме дубъл – купа и титла. След последния мач за сезона влезнахме на терена. За първи път ми беше да стъпя на истински стадион и бях невероятно щастлив.

Още помня как година по-късно отново на финала за Купата паднахме 0:5 от Левски, а аз се разревах второто полувреме след един от головете.
Помня още много. Как ’99 година играхме с Нюкасъл на великия Алън Шиърър. С баща ми отидохме в А сектор, за да видим звездния тогава отбор на свраките отблизо. Паднахме 2:0, но на реванша направихме 2:2. Гол вкара един футболен титан на мисълта – Генчо Симеонов.

Помня и как през 2001 г. имахме два отбора – един за евротурнирите и един за домашното първенство. Президент май беше Любо Пенев. Нещо пак с дългове имаше проблеми и не можеше да се картотекират една плеяда сърби, които дойдоха от Обилич след смъртта на мъжа на Цеца Величкович Аркан. Любимец ни беше вратарят Ненад Лукич, който за жалост почина наскоро.

Помня още много – мачовете с Шахтьор Донецк, чийто бюджет беше надтози на цялата А група, ама ги бихме с 3:0 в София, с Блекбърн като падахме с 0:3, но стигнахме пред препълнената Българска армия до 3:3 след гол с глава на Бадема, който е висок 168 см… Победата с Ливърпул там с 0:1, мачовете с Тулуза, Монако, Леверкузен, Динамо Москва…

Включително помня някакви странни неща като например, че някъде през деветдесетте играхме с Левски Кюстендил и на полувремето някакви местни бабаити биха Зафето и вратаря ни Иво Иванов, който по едно време ни беше съсед и мачът не се доигра.

Със сигурност не съм енциклопедия, но помня немалко за последните 20 години. Помня и със сигурност едно – и в годините, когато ЦСКА мачкаше наред, и в тези, когато Левски ни прегазваше където ни хване, никой не си позволи да се гаври с историята и традициите ни. Никой не си позволи да пренебрегне всичко и с няколко документа да затрие клуба поради каквито и да е, било то финансови причини и да започне „на чисто“.

Още преди поне едно десетилетие клубът вече се управляваше не с идеята да е успешен бизнес, а да е схема за източване. Логично, в един момент просто нямаше накъде и дружеството имаше най-общо два пътя – фалит и започване от нулата по модела на редица други отбори по света или пародията, която се случи. Литекс стана ЦСКА.

Но да оставим настрана моралния аспект. Всеки сам предопределя голяма част от пътя си, така че който е избрал да е от новото ГМО на Ганчев, явно има своите причини и подбуди.

Да погледнем към финансовата част на нещата и то от позицията на всеки човек – всеки българин, който е данъкоплатец и е плащал пряко и косвено пари на хазната години наред. Вие плащате, плащате, плащате, а същевременно някой източва, източва, източва и накрая казва финито и стартира отначало. За сведение само, дълговете на ГМО-то ЦСКА-София към момента са на стойност от над 15 млн. лв за има-няма година и половина. Ако някой смята, че ГМО-то няма да финишира по същия начин като закрития през миналото лято клуб, или е утопист, или е глупак. И пък разчита на политически протекции. Лупи и Ганчев са двете страни на една и съща монета.

Гореизложеното, разбира се, е изключително непопулярно мнение в момент, в който ЦСКА-София е на второ място в класирането и е в серия от добри резултати срещу Левски. Да припомним само, че през 2008 г. отборът на Лупи страна шампион с 16 точки разлика и няколко седмици по-късно му взеха лиценза. Историята е затова, за да припомня.

Ако четейки това все още си мислиш, че горните редове са само за футбол, явно нищо от написаното не е имало смисъл. Текстът илюстрира какво представява от една страна морала, а от друга – ценностите на съвременното ни общество. Традициите – в кофата, важното е да сме щастливи и успешни тук и сега. Някаква извратена форма на консумеризма на ХХI в., без значение какво е било поколения назад.

Тази характеристика е характерна единствено за хора без съвест – потребността на човека да носи отговорност за постъпките си. Някъде пък съм чел, че бил алтруизмът е последната фаза на развивата съвест. За да имаш обаче съвест, трябва да имаш поне базова етика.

Историята за Галилей я знаете – италианският астром, който пооправя малко нещото, което дотогава наричат телекоп. Оказва е една стъпка пред другите и взима след това, че вижда, че нещо не е баш както казват всички. Възкликва „И все пак тя се върти!“ по повод Земята, за която дотогава не е знаело, че обикаля около Слънцето.

„И все пак Литекс не е ЦСКА“ се надявам да възкликне поне един човек повече днес. И да си даде сметка, че угризенията на съвестта са от една страна спирачка, а от друга – ускорител към това да сме по-добри. Ако се случи, може би ще съм се приближил поне с малка крачка по-близо до алтруизма.

masterhouse

Сподели "„Червен“ фен: Традициите – в кофата: Литекс стана ЦСКА! Ако някой смята, че ГМО-то няма да фалира или е утопист, или е глупак" през

Все още няма коментари.

Оставете отговор

Повече в КОМЕНТАРИ И АНАЛИЗИ
10:54, 3 дни по-рано

5 причини Боби Михайлов да остане начело на БФС

С официализирането на кандидатурата на Любослав Пенев за президент на БФС страстите в родния футбол се нажежават ежедневно. Оформят се лагери, които със сигурност ще се противопоставят с ожесточението на отдавнашни врагове в предстоящия догодина конг…

11:09, 4 дни по-рано

Изгнанието възроди Десподов

Крилото на ЦСКА Кирил Десподов е под пара през последния месец. 21-годишният талант отново захапа титулярно място на „Армията“ и в момента може би е футболистът в най-добра форма в елита. Десподов развинти Берое в последния есенен кръг (6…

23:06, 5 дни по-рано

Стават ли чудеса по Коледа?

Казват, че по Коледа ставали чудеса, обаче относно футбола в България това по-скоро е неосъществимо пожелание. И за националния, и за клубния. И като ръководство, и като финансиране, и като структура нещата не вървят, както ни се иска. Тук нещата явн…