Един от най-проблемните постове в българския баскетбол – този на позиция 5 – продължава да притеснява родните треньори заради дефицита на високи момчета. Не така обаче са стояли нещата в националния ни отбор преди години, когато в него са властвали фигури като Георги Глушков и Атанас Голомеев. Последният и до днес остава в спомените на майстора в европейската журналистика Владимир Станкович, който продължава да разкрива тайните от миналото на баскетбола от Стария континент.

Станкович, които в последно време ни връща към славните времена на играта чрез своя блог в официалния сайт на Евролигата, нареди легендата на Академик и ЦСКА сред най-добрите центрове на всички времена в Европа. Самият той не пропусна да отбележи точния мерник на осемкратния шампион на България.

Не е никак лесно да избереш само 10 човека и да ги поставиш в такъв списък. Може би той трябва да бъде съставен от поне 20. Най-ясни тук трябва да бъдат критериите за определяне. Може да бъдат споменати такива, които имат трофеи само на национално ниво, а може да се заложи на такива, които триумфират само на клубно. Има и такива, които успяват навсякъде и такива, които са много талантливи, но не са спечелили нищо. Сред тях е и Атанас Голомеев, който е топреализатор на България на европейските през 1973 и 1975 г., но за съжаление, отборът му така и не стига до медал”, разказва Владимир Станкович в анализа си.

Въпреки всичко, 69-годишният Атанас Голомеев оставя на историята на родния баскетбол не едно и две постижения, с които трябва да се гордеем. Бившият център на Левски участва на пет европейски първенства, в които България е в Топ 8 на Стария континент в периода от 1969 до 1977 г. На шампионатите в Испания през 1973 г. и в бивша Югославия през 1975 г. той реализира общо 316 точки, което го превръща в топстрелец в Европа. Освен това попада в Идеалния тим на четири европейски първенства (б.а. – през 1971, 1973, 1975 и 1977 г).

По време на активната си спортна кариера роденият в София през 1947 г. бивш баскетболист има на сметката си и четири купи на страната ни (б.а. – от 1976, 1979, 1982 и 1983 г.). Играе колежански баскетбол в университета МакГийл в Монреал, провинция Квебек, в Канада през 1968/1969. Обявен е за един от 50-те най-добри играчи на ФИБА през 1991 г. Като треньор достига до върха в родното първенство с Левски през 1986 г. Бивш шеф на българската федерация по баскетбол.

В звездната десятка на центровете в Европа, наредена от Станкович, попадат двукратният шампион в Евролигата с Макаби Тел Авив Никола Вуйчич, двукратният европейски първенец с бивша Югославия Дино Раджа, трикратният носител на короната на Стария континент с бившия Съветски съюз Янис Круминс, членът на Залата на славата на ФИБА Владимир Ткаченко, сребърният медалист от Олимпиадата в Москва през 1980 г. Дино Менегин, легендата на бивша Югославия Владе Дивац, едно от емблематичните имена в историята на Реал Мадрид Клифърд Люйк, еврошампионът от Германия и Франция през 2015 г. Пау Гасол, любимецът на Задар Крешимир Кошич и литовския исполин Арвидас Сабонис.

Източник и снимки: bball.bg

Харесай Фейсбук страницата на KotaSport.com ТУК