февр. 10, 6 месеца по-рано

Българската „В“ група – място на безпаричие и разбити мечти

http://www.kotasport.com/wp-content/uploads/2017/02/В-ГРУПА-111111111111111128272727888.jpgБългарската „В“ група – място на безпаричие и разбити мечти
ComputerMarket-ad

Българският футбол е в жестока финансова криза и това се знае от всеки. Докато наблюдаваме лек прогрес в

родната „А“ група, където се появиха финансово заможни хора като Кирил Домусчиев, то играта в по-долните ни ешелони съществува само и единствено, поради любовта и ентусиазмът на играчи и ръководства.

За да не бъда голословен, ще ви дам за пример Югозападната „В“ група. Една от най-оспорваните регионални дивизии, в която първият ще получи правото да се състезава едно ниво по-горе във футболната ни йерархия -„Б“ група. Тази дивизия се състои от тимове, които са оставили трайна следва в историята на българския футбол като Миньор (Перник), Вихрен, Беласица, Спортист (Своге), Велбъжд и други. Голяма част от тях, както и техните останали конкуренти обаче са принудени да играят единствен за своята чест, тъй като финансовите им възможности са ограничени до минимум.

Кадърни футболисти, които в етап от кариерата си са били част от юношеските гарнитури на Левски, ЦСКА и Славия, сега ритат топката по ужасните терени в този регион на България, като думата „заплата“ изобщо не фигурира на дневен ред. За тях, футболът няма никаква перспектива, като надеждата, че някой по-богат отбор ще ги забележи и спаси от мизерията е единственото нещо, което ги кара да се мъчат в родната футболна действителност.

Фактите говорят, че в почти всички тимове от „В“ група, начинът на възнаграждение е чрез премии. За домакинска победа тя варира между 50 и 100 лв, докато за гостуване тя бива удвоявана. Прости сметки показват, че с доста мъки родните футболисти заработват сума, която в определени моменти е по-малка от минималната работна заплата. Тук сравненията за третите дивизии в други държави като Турция, Румъния и Гърция е просто немислима. Често срещан факт, е съдиите във „В“ група да взимат повече пари отколкото самите играчи. БФС възнаграждава главния арбитър със 100 лв на мач, докато страничният съдия взима 75 лева.

Друг проблем пред голяма част от играчите е липсата на осигурен транспорт. Клубовете нямат пари за хотели на футболистите от други градове, като те са принудени да търсят собствен начин за ежедневно транспортиране до своя тим. Така парите давани за бензин, доста често изяждат премията на играча или поне му я намаляват драстично.

Разбира се, изключения от общия стереотип има, като дори и в тази дивизия вече има отбори, които държат на професионалното отношение към своите играчи. Първият пример за това е Оборище (Панагюрище). Това може би е единственият тим от цялата „В“ група, който плащаше заплати на своите футболисти, плюс солидни премии за успех, докато играеше в третия ешелон. Сега тимът е в Б група. Сливнишки герой (Сливница) също заслужава похвали, тъй като изградиха отлична база, която е предпоставка за израстване във футболната ни пирамида. Балкан (Варвара) пък се радва на изключителна подкрепа от страна на своите фенове, които са един от най-колоритните в целия регион.

Въпреки тези добри примери, нещата във всички „В“-групи не са никак розови. Отборите едвам свързват двата края, а това намалява и качеството на демонстрирания футбол. Все по-модерен начин сред младите играчи е спасение в някои от регионалните дивизии на Австрия и Германия. Там българските футболисти ритат за нискоразредни аматьорски тимове, като с това работят и допълнителна работа. Въпреки ниското качество на футбола и трудностите да живееш в чужбина, общата им заплата достига до 700-800 евро. Възнаграждение, което е мечта за средно статистическия българин.

Българският футболен съюз трябва сериозно да се замисли около начина на финансиране и развитие на „В“ групите. Голяма част от клубовете не завършват сезона поради липса на пари или играчи, което е срамно за страна, която излъчва осминафиналист за Лига Европа. Нужно е преформатиране на дивизията, за да могат да останат отбори, които ще имат необходимите амбиции и ресурси за развиване на най-популярната игра. Време е да се въведат по-строги мерки относно стадионите, където се провеждат въпросните срещи, както и непрестанен контрол върху ДЮШ, тъй като доста от отборите поддържат школи само на хартия.

Изобщо проблеми, които някак не се връзват за държава, която е членка на ЕС и претендира да бъде една от най-бързо развиващите се в своя регион. Време е Боби Михайлов да обърне внимание на малките клубове, тъй като именно те са основното му оръжие за печелене на Конгреси.

Източник: Топспорт.бг

Харесай Фейсбук страницата на KotaSport.com ТУК

Сподели "Българската „В“ група – място на безпаричие и разбити мечти" през

Все още няма коментари.

Оставете отговор

Повече в КОМЕНТАРИ И АНАЛИЗИ
12:25, 2 дни по-рано

Големите имена в БГ футбола преди Обертан: Тровене с алкохол, присъди и дебелеене

Все още звучи малко нереално новината, че бившият футболист на Манчестър Юнайтед и Нюкасъл Габриел Обертан подписа с Левски. Някогашният голям талант на световния футбол ще демонстрира каква класа му е останала при гостувания на Верея, Септември и Ет…

12:05, 2 дни по-рано

Битката на ЦСКА за титлата трябва да е до последния миг

ЦСКА спечели само точка от първите два кръга в елита и това няма как да не тревожи и разочарова всеки фен на отбора. Много бързо обаче започна отписването на тима в борбата за титлата. Усещам някакво примиренчество у немалка част от запалянковците, н…

11:00, 2 дни по-рано

И с 11 нови, Левски е все така небалансиран

Левски изигра пет официални мача от сезон 2017/18. Резултатите от тях са трагични – победа и равенство срещу черногорския Сутиеска в първия квалификационен кръг на Лига Европа, две поражения в следващата фаза от Хайдук и нулево реми на старта н…